Лихвите по кредити и депозити у нас са едни от най-ниските в ЕС

Лихвите по кредити и депозити у нас са едни от най-ниските в ЕС

Лихвите по кредити и депозити в България са едни от най-ниските в Европейския съюз, като единственото изключение са потребителските кредити, чиято цена се доближава до средните равнища за страните от ЕС.

Това става ясно от изследване на Българската народна банка, публикувано на сайта на институцията, представящо факторите, които обуславят решението на БНБ от месец април за повишаване на задължителните минимални резерви на банките у нас и оценка на потенциалните ефекти.

Според изследването на БНБ, сравнението на лихвените проценти по депозитите и кредитите в България с тези в другите държави от ЕС показва, че към края на първото тримесечие на настоящата 2023 година лихвените проценти у нас са на едни от най-ниските нива в ЕС.

България се нарежда на второ място в ЕС по най-ниски среднопретеглени лихвени проценти по срочните депозити както за домакинствата, така и за бизнеса.

„По-конкретно при лихвените проценти по депозитите както в сектора на домакинствата, така и в този на НФП (нефинансови предприятия, бел. ред.) среднопретегленият лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в евро и в национална валута в България е най-нисък сред страните извън еврозоната и вторият най-нисък в ЕС след този в Кипър”, пише в изследването.

Сходна е ситуацията и при жилищните кредити, като по-ниски лихви от тези в България се наблюдават единствено в Малта и Франция.

„По отношение на лихвените проценти по кредитите единствените държави в ЕС с по-нисък среднопретеглен лихвен процент по жилищните кредити са Малта и Франция.”, посочват от БНБ.

Заемите за нефинансовия бизнес у нас също са по-евтини от средното за ЕС, като единствено при потребителските кредити се наблюдават лихви, близки до средните равнища в общността.

„При лихвените проценти по кредитите за НФП България се нарежда на трето място по най-ниски лихви сред страните извън еврозоната и на осмо място в ЕС. Единствено при потребителските кредити лихвените проценти в България са близо до средните равнища за страните – членки на ЕС.”, пише в изследването.

От БНБ отчитат, че пренасянето на политиката на Европейската централна банка върху лихвите на родния пазар на практика почти не се случва, основно поради високата ликвидност на българската банковата система и силната конкуренцията между банките за по-висок пазарен дял в потребителския сегмент.

„Основните фактори, които определят слабото и бавно пренасяне на затягането на паричната политика на ЕЦБ към лихвените проценти по депозитите и кредитите в България са значителната ликвидност в банковата система и силната конкуренция в банковия сектор за пазарен дял в сегмента на потребителските и жилищните кредити. За значителната ликвидност в банковата система допринася запазващият се силен растеж на депозитите на неправителствения сектор през последните години.”, пише в изследването.

БНБ посочва, че на фона на слабия ефект у нас от затягането на паричната политика в еврозоната и ограничения ефект от повишеното ниво на антицикличния капиталов буфер, „за ограничаването на кредитния растеж и за понижаването на инфлацията е необходимо предприемане на допълнителни мерки.”

На 26 април тази година управителният съвет на БНБ взе решение считано от 1 юни 2023 г., процентът на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от не резиденти да се увеличи от 5% на 10%. Считано от 1 юли 2023 г., процентът на задължителните минимални резерви по привлечените от банките средства от резиденти и от не резиденти да се увеличи от 10% на 12%.

Решението на Централната банка „цели затягане на монетарните условия в страната чрез изтегляне на част от текущата свръхликвидност в банковата система, което ще допринесе за намаляване на свободните ресурси, с които банките могат да кредитират, създавайки стимули за по-бързо и значително пренасяне на повишените лихвени проценти на паричната политика в еврозоната в цената на кредитите.“, посочват от БНБ в последното издание на бюлетина „Икономически преглед“, публикуван на сайта на институцията, част от което е и цитираното тематично изследване.

От БНБ очакват решението да допринесе за повишаване на лихвите по кредити и депозити у нас през настоящата година, става ясно от документа.

Според БНБ, „през второто и третото тримесечие на 2023 г. може да се очаква продължаващо увеличение на лихвите по кредитите и по депозитите в страната, за което ще допринесе и решението на УС на БНБ от 26 април 2023 г.“.