Брюксел натиска българите да плащат много по-висок данък сгради, защото…

Брюксел натиска българите да плащат много по-висок данък сгради, защото…

Данъчните приходи на България са относително ниски в сравнение с нейния БВП, като най-големият принос идва от данъчното облагане на потреблението.

Средата на ниско облагане във връзка с преките данъци благоприятства икономическата дейност, тъй като насърчава инвестициите и предлагането на работна ръка, съобщава Pariteni.bg.

Това се казва в работен документ на службите на ЕК към Доклада за България за 2023г

В него се отчита, че данъчните приходи на България като процент от БВП са били значително по-ниски от съвкупните за ЕС през 2021 г. и почти същите като през 2020 г.

Делът на данъците върху потреблението като дял от общите данъчни приходи е значително над съвкупния за ЕС (45,8 % в сравнение с 27,5 %), но приходите от данъци върху труда бяха значително по-ниски от съвкупните за ЕС като дял както от БВП, така и от общото данъчно облагане Екологичните данъци представляват 9% от общото данъчно облагане през 2021 г., което е най-високата ставка в ЕС-27.

Това се дължи най-вече на енергийните данъци, отразяващи прилагането на принципа „замърсителят плаща“. Приходите от данъци върху недвижимото имущество са относително ниски като процент както от БВП, така и от общите данъчни приходи. Поради това има възможност те да бъдат увеличени, за да се отговори на потенциалните предизвикателства, свързани с фискалната устойчивост.

Не са предвидени обаче съществени реформи на политиката по отношение на данъчното облагане. Единствената инициатива, която може да бъде спомената, е обществената консултация по закон, с който се предлагат изменения и допълнения към Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

България има система с единна данъчна ставка, която не е прогресивна, за разлика от обичайното за ЕС, пише още в доклада. Според ЕК обаче България има данъчна система с единна ставка с една от най-ниските ставки на данъка върху доходите на физическите лица в ЕС (само 10 %).

„За разлика от някои държави членки с плоска ставка на подоходния данък, липсва основно данъчно облекчение, което допълнително ограничава прогресивността на данъчната система.

В резултат на това данъчната тежест е относително висока за лицата с ниски доходи и сравнително ниска за лицата с високи доходи. Това може да намали търсенето на работна ръка за нискоквалифицираните работници“.

Според анализа липсата на прогресивност на данъчната система допринася и за ниската способност на данъчната система и системата за обезщетения да преразпределят доходите. Данъчната система и системата за обезщетения намаляват коефициента на Джини (мярка за неравенството в доходите) през 2021 г. само с 4,7 процентни пункта, което е доста под средната стойност за ЕС от 7,8 процентни пункта.

Симулациите, основани на модела EUROMOD, показват, че основно годишно данъчно облекчение от 2800 евро за ниските доходи, финансирано чрез увеличаване на законоустановената данъчна ставка, би могло да намали относителната бедност с около 0,6 процентни пункта и неравенството с 0,8 пункта на Джини.

Максималната месечна социалноосигурителна вноска е 3400 лева (1739 EUR), което означава, че пределната данъчна ставка е регресивна, а след това данъчната тежест е относително висока за лицата с ниски доходи.

Данъчната основа на наетите лица обаче може да бъде приспадната с 6000 лева (3069 EUR) на дете, до 12 000 лева за две деца и 18 000 лева за три деца. Данъчното облекчение за деца с увреждания е 12 000 лева, уточняват в доклада./БЛИЦ