Пернишката художничка Радославе Манова – Раде ще рисува в Италия

Пернишката художничка Радославе Манова – Раде ще рисува в Италия

Пернишката художничка Радослава Манова, известна в изкуството като Раде, е поканена да участва в 14-ото издание на Международното биенале за живопис в Падру, Италия. Припомняме, че на 24 май миналата година, тя откри самостоятелна изложба в град Панчево, Сърбия. Сега отново през май Раде ще рисува в малкото градче Падру в Южна Италия, провинция Сасари на остров Сардиния. Името, което организаторите на биеналето му дават тази година е знаково за 14-тото издание и е заредено с много емоция – „Острови“.

С нетърпение очакваме още любопитни подробности и снимки лично от Раде, както и нейна картина, а защо пък не – картини, вдъхновени от и за „Острови“.

Радослава Манова е завършила е СУ „Св.Климент Охридски“, организира и курира няколко самостоятелни изложби на маслената живопис в България и Сърбия, много от творбите й се съхраняват в частни колекции в България, Гърция, Чехия и Португалия. Член е на Представителния съюз на българските художници – Перник. Творбите й са „прозорец към душата“. Радослава е убедена, че изкуството не трябва да бъде самоцел, а да води до съпричастност и искрен диалог за смисъла на живота, духовно усъвършенстване и единство на хората. За нея изкуството трябва да бъде утеха във времена на бури и горчивината на живота. Роко Херман Пупи (Лондон, 22 май 2022 г.) пише: „Творбите на Радослава Манова оставят следи, направени със същата сила, която художникът успява да вдъхне чрез любимите си инструменти. Това е енергията на жеста, цвета, маркировките и гравюрите, които поемат тялото и формата в материала и пластичността на повърхността на неговите произведения. Благодарение на тези почти първични елементи на автентичния си език, художничката успява да превърне любимите си предмети в митологична вихрушка, в която постимпресионистите и експресионистите образуват единна система на съвременната духовност. Изглежда, че светостта на темите, които рисува Раде, ни напомня за нуждите от намиране на дълбините на човека, където природата, пространствата, обемите и формите придобиват символични и съществени значения, полезно е да се разказват истории, ако не и по-добри утешителни приказки, които се опитват да накарат хората да живеят като по-добри човеци“.