Държавен архив- Перник участва в платформата „Войните на България“ (1878-1945)

Държавен архив- Перник участва в платформата „Войните на България“ (1878-1945)

Галерия от снимки, документи и списъци на загиналите и наградените в Първата световна война е публично достъпна в тематичен сайт от дигиталната платформа на Държавна агенция „Архиви“ ВОЙНИТЕ НА БЪЛГАРИЯ (1878-1945).

Държавен архив – Перник включва снимки и документи от региона и територии в Западните покрайнини. Една от снимките е на двойка от Радомирско, на гърба на която има надпис- „Спомен от Европейската война“ (Първа световна война, 1914-1918 г.)., съобщиха от местната институция.

Първата световна война се води между две основни военно-политически групировки – Централните сили (Германия, Австро-Унгария, Османската империя и България) и Антантата (Съглашението – Франция, Великобритания, Сърбия и др.).

На 15/28 юли 1914 г. Австро-Унгария обявява война на Сърбия и нахлува на нейна територия по повод убийството месец преди това в Сараево на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд от членове на сръбска националистическа организация. В следващите дни по силата на съюзните договори в конфликта се намесват Германия, която обявява война на Русия и Франция и навлиза със своите войски в пределите на неутрална Белгия, и Великобритания на страната на Франция и Русия. В края на октомври 1914 г. към Централните сили се присъединява и Турция. Италия проявява колебания, но през пролетта на 1915 г. се позиционира на страната на Съглашението. Постепенно в конфликта се включват почти всички европейски страни, а след присъединяването на САЩ, Китай, Япония и др. войната се превръща в световна. До лятото на 1915 г. военните действия се водят с променлив успех и за двете групировки, като превес имат Централните сили.

При избухването на войната България обявява, че ще запази неутралитет, но „с пушки при нозе“. И двата военни блока се опитват да я привлекат на своя страна заради важното й стратегическо месторазположение. През май 1915 г. Антантата обещава на България, срещу незабавната й намеса на нейна страна, да получи след края на войната Източна Тракия до линията Мидия – Енос, „безспорната“ и част от „спорната“ зона в Македония, както и подкрепа в преговори с Румъния за Южна Добруджа и паричен заем. Предложенията не са съгласувани предварително със Сърбия и Гърция, които се обявяват категорично против отстъпване на тяхна територия. По същото време Германия и Австро-Унгария гарантират настаняване на българите в Южна Сърбия (Поморавието) и в цяла сръбска Македония веднага след тяхното завладяване, незабавни преговори с Турция за териториални отстъпки, както и връщане на българските територии, отнети според Букурещкия договор, ако Гърция и Сърбия се присъединят към противниковия блок.

Въпреки протеста на опозицията българското правителство застава на страната на Централните сили. На 24 август/6 септември 1915 г. сключва договор и тайна конвенция с Германия, допълнени от Военна конвенция с Германия и Австро-Унгария. С тях България поема ангажимента да се включи във войната на тяхна страна, като в замяна получи земите, отнети от съседните балкански държави след Междусъюзническата война, и заем от 200 млн. франка. На същата дата е подписана и конвенция с Турция, уреждаща поправка на границата в полза на България по долното течение на р. Марица.

На 10/23 септември 1915 г. България извършва обща мобилизация, а на 1/14 октомври обявява война на Сърбия. Срещу нея настъпват Първа и Втора армия, а Трета армия е оставена в Северна България срещу евентуална заплаха от Румъния. В началото на войната българската армия наброява 530 000 войници и офицери, но до нейния край достигат 850 000.

През 1918 г. България и нейните съюзници изпадат в тежко икономическо положение. Настъпва сериозна стагнация в стопанския живот на България, издръжката на огромната войска е непосилна за страната. Изчезват стоките от първа необходимост, развихря се черната борса и спекулата. На редица места избухват гладни бунтове, последвани и от т. нар. женски бунтове. Остро недоволство се заражда и сред войниците и отделни войскови части на фронта са обхванати от вълнения. При тези условия в средата на септември 1918 г. съглашенските войски предприемат атака на Южния фронт срещу българските позиции. След тридневни ожесточени сражения извършват пробив в района на Добро поле и предприемат незабавно настъпление към старите граници на България. Разгромът става и повод за Владайското (Войнишкото) въстание. Бунтът е потушен, но България е принудена на 29 септември да подпише в Солун примирие, с което излиза от Първата световна война.

Териториалните и стопански последици за България от войната са катастрофални. По силата на подписания на 27 ноември 1919 г. Ньойски договор тя загубва Вардарска Македония заедно със Струмишката област, които преминават в пределите на Сърбо-хърватско-словенското кралство. Румъния получава цяла Добруджа. Беломорието първоначално е поставено под управлението на Съглашението, но по-късно минава в пределите на Гърция. В състава на Турция остава Източна Тракия. Договорът отнема суверенното право на България да поддържа свои въоръжени сили, наложени са й колосални репарации в размер на 2,25 млрд. златни франка.

Освен убитите и изчезнали по бойните полета над 100 хил. войници и офицери, десетки хиляди са ранени и пленени. Страната е напълно разрушена стопански. България преживява втора национална катастрофа, която слага и трагичен край на националния идеал.