620 души от Пернишкия полк с държавни отличия за Балканската война

Тази година отбелязваме 110 години от победата на българската армия при Булаир и Шаркьой през Балканската война (1912-1913 г.) – боеве, в които участва и храбрият 26-и пехотен Пернишки полк, като част от неустрашимата 7-а Рилска дивизия.

„Не знам защо изследователите на военната история много рядко споменават за участието на перничани, но в нашия музей има значима група извори, като най-голямата част е обособена от снимките на тези събития, някои от които публикуваме“- написа на Фейсбук страницата на музея Силвия Нотева от Регионален исторически музей- Перник.

Боевете между българските и османските войски са на 8 -10 февруари 1913 г. Командир на Пернишкия полк е полковник Атила Зафиров, по-късно генерал-майор. За проявен героизъм при умелото командване на поверения му полк и отблъскването на османските дивизии при Булаир и Шаркьой е награден с орден „За храброст“. Решителните действия на главнокомандващия А. Зафиров и полка при извънредно трудните зимни условия и пресечените местности в този район ще родят думите му: „Абе момчета, ако трябва, ще изгорим и прикладите на пушките, щото пушки се заменят, хора не!“. В Балканската война за проявен героизъм, себеотрицание, войнски умения, изключителен патриотизъм и храброст от 26-и полк са наградени с държавни отличия повече от 620 души. Сраженията при Булаир и Шаркьой ще бъдат наречени „кланица“. В тези боеве елитните турски дивизии губят повече от 6000 човека. Жертвите, дадени от Пернишкия полк по всички бойни полета на Балканската война, са повече от 700. Един интересен факт – по време на Балканската война в редиците на 26-и полк е откривателят на „лактобацилус булгарикус“ д-р Стамен Григоров като запасен младши полкови лекар.

„Как да отдадем уважение на пожертвалите живота си за Отечеството пернишки герои, като до ден днешен в нашия град няма войнишки паметник, олицетворяващ почит и признателност? Ще завърша с думите на генерал Стефан Тошев: „ Дълбок поклон пред неизвестния български войн, търчал с „ ура“ в атаките, спирал вражеските напади и лял кръв…“

Шапки долу и поклон доземи пред нашите предци, воювали и мрели съзнателно за България!“- пише още Нотева.