Проклятието да повтаряш историята или как Елизабет обрича Чарлз да предпочете Камила пред Даяна

Проклятието да повтаряш историята или как Елизабет обрича Чарлз да предпочете Камила пред Даяна

Запис от телефонен разговор между Чарлз и Камила изтича в медиите в края на 1992 г. и служи като доказателство за извънбрачната афера на двойката. Скандалът, познат като „Камилагейт“, слага публичното начало на края за брака на принца и принцесата на Уелс.

Но въпросът, който си задават хората и до днес, е какво кара тогавашният престолонаследник да предпочете Камила, омъжена и с една година по-голяма от него, пред доста по-дейната, по-млада и по-привлекателна по всеобщо мнение Даяна Спенсър?

В един от тях кралският автор Антъни Холдън твърди за извънбрачната връзка на Чарлз: „Камила, малко по-голяма от него, се предполага, че е единствената жена, с която той е можел да говори, и която е усещал, че може да го разбере по начини, за каквито Даяна е била твърде млада и наивна в неговите очи. Очевидно е била и негов довереник, който е можел също да го разсмива.“

Зрелостта е посочвана като причина и от Брайън Хоуи, кралски експерт и писател. „Принцът на Уелс е възпитан от по-възрастни жени. Бил е заобиколен от любящи детегледачки и прислужници, а Камила е зряла жена. Около неговата възраст, но по отношение на зрялост е доста по-напреднала от принца на Уелс“, разказва Хоуи и допълва:

„Тя не е видимо най-привлекателната жена на света, но въпреки това притежава определена чувственост, която често се среща при бавачки.“

Повратният момент, при който става ясно, че с отношенията между Даяна и Чарлз е свършено, според някои съвпада с кризата на средна възраст у престолонаследника. Докато връстниците на Чарлз се намират в разцвета на силите си и са се запътили към върха на кариерата си, най-големият син на кралицата не усеща да изпълнява значима роля, а за наследяването на трона може да се наложи да чака още десетилетия.

Липсата на внимание от страна на майка му е отбелязвано от редица биографи и като фактор в неговия любовен живот. Изглежда, че дългата история на изневерите в кралското семейство произхожда от повтарящ се проблемен психологически модел – или поне така смята Денис Фрийдман, психолог и писател. Според него при тях „се забелязва, че не харесват особено жените“ и обяснява: „Причината за това е, че през по-голямата част от времето, със сигурност при последните четири или пет поколения, майките им не са имали време за тях“, Фрийдман.

От една страна, според експерта мъжете от кралското семейство се оглеждат за майката, която никога не са имали – а тъй като те никога няма да я открият, са склонни да сменят партньорите си в търсенето ѝ. От друга страна, у тях има чувство на враждебност, насочено към жените, което ги превръща в изкупителна жертва заради това, което мъжете не са получили от своите майки.

Смята се, че още кралица Мери е била резервиран и твърде строг родител към своите шест деца, сред които и крал Едуард. Според психологията това полага основи у нейния най-голям син да предпочита зрели и омъжени жени. Склонността му към тях намира кулминация в отношенията с Уолис Симпсън, която е била женена два пъти преди да се обвърже с краля. Знаем как завършва тази история – Едуард Осми абдикира, за да може да се ожени за разведената Симпсън, обръщайки курса на историята. На трона сяда брат му, крал Джордж Шести, наследен след това от по-голямата си дъщеря – Елизабет Втора.

Тео Аронсън, биограф на принцеса Маргарет, коментира за Джордж Пети: „Той никога не е харесвал млади жени, които не са се омъжвали преди. Всичките му любовници са били семейни. Това е харесвал той – самоуверена и доминантна жена, която знае мястото си в този свят, и херцогинята на Уиндзор, Уолис Симпсън, е била деспотична през целия си живот. Тя просто го е командвала.“

„Мисля, че това му е харесвало повече от каквото и да било друго“, споделя още Аронсън. „Чуваме истории и за съблазняване. Мисля, че това са глупости – не се отказваш от трона заради секс. Можеш да имаш това по всяко време, когато си крал. Не е нужно да се отказваш от трона, за да имаш удовлетворяваща сексуална връзка с жена. Било е нещо по-дълбоко и много по-важно от просто сексапил. Това, което той е искал, е жена, която да го превъзхожда и определено го е получил.“

След смъртта на баща си, крал Джордж Шести, Елизабет Втора наследява трона едва на 26 години. „На тази възраст бремето да бъдеш монарх е внезапно прехвърлено върху теб“, коментира главният редактор на списание Majesty Ингрид Сюард.

Така стигаме до 90-те години, когато отново под прожекторите пристъпва разведена жена (бракът на Камила и Андрю Паркър Боулс официално приключва през 1995 г.) – само че този път във връзка с бъдещ крал. За разлика от Аронсън, тук Маргарет Холдър, писател и журналист, отива дори по-далеч в преценката си. „Смятам, че основната притегателна сила е бил сексът. Тя е била жена, която е използвала секса за примамка и начин да контролира Чарлз“, казва авторът за Камила.

Холдър обаче нарича любимата на Чарлз „по-късна Уолис Симпсън“ и обяснява: „Тя е доминантна жена, която се откроява сред останалите приятелки на Чарлз. Тя е по-мъжествена, има по-мъжка челюст, мъжки ръце и доста мъжествен глас. И се разпорежда в Хайгроув, както Уолис Симпсън във Форт Белведере (домът на Едуард Шести).“

Живееща тогава само на минути от Хайгроув, една от резиденциите на Чарлз, Камила е винаги насреща, за да изслуша и разбере престолонаследника. В компанията ѝ, която той избира по собствено желание, а не за да изпълнява дълга си към Короната, бъдещият монарх не поддържа фасада, както пред останалите членове на двора, от които е заобиколен.

Изглежда, че историята наистина се повтаря.