Преференциите – морално удовлетворение за отличниците

Вече мнозина се питат защо трябва изобщо  да се гласува с преференции, след като те носят само морално удовлетворение на най-добрите заради „непобедимите“ първи, които в повечето случаи нямат нищо общо с избирателния район, чиито листи оглавяват, но са поставени там от партийните централи. Перник не е изключение в това отношение. Но надеждата умира последна и вероятно по тази причина и на отминалите вече парламентарни избори голяма част от пернишките избиратели дадоха гласа си не само за партията или коалицията, която подкрепят, но не подминаха и преференциите, особено при по-големите политически сили.

Такава бе картината и в неделя. Христина Георгиева от ГЕРБ-СДС събра най-много преференции – 1702, въпреки че в листата бе на осма позиция. Областният лидер Емил Костадинов с втората си позиция в листата има 1318 преференции. Ако ГЕРБ – СДС сформира правителство и отново отреди министерски пост на водача на листата Кирил Ананиев, двамата имат все пак някакъв шанс за депутатско място, тъй като по първоначални прогнози коалицията взима два мандата.

При „Продължаваме Промяната“ най-много преференции – 775, има бившият областен управител Кирил Стоев, който бе поставен на трето място в листата. Неговият шанс да представя Промяната в парламента от името на 14 МИР е ако Бойко Рашков оглави КОНПИ. След Стоев по преференции е петият в тази листа Галин Вутов.

Любопитна е картината при коалицията „БСП за България“. Тук перничани, гласували за кандидатите на столетницата, при преференциите дадоха доверието си на вторият в листата Румен Евлогиев, който заслужено получи 368 гласа. Евлогиев е перничани, добре познат на съгражданите си, ползва се с авторитет и това определи крайният му резултат. За съжаление той няма никакъв шанс да влезе в парламента, тъй като крайният резултат след вота в неделя за БСП бе кошмарен – изпревари я дори Възраждане и тя остана на пето място.

Но в крайна сметка всичко е възможно… Припомняме как на предишния парламентарен вот, когато социалистите също останаха без свой човек в парламента, защото заради системата на преливане на гласове, реално техният мандат отиде при ДПС, въпреки че въпросната партия тогава беше взела едва около 700 гласа. Дано и сега не се получи подобно безумие, защото някой ще бъде жестоко ощетен. И понеже напоследък думичката „промяна“ като че ли е най-употребяваната в страната, дано видим промяна и в избирателния закон и в парламента влизат не любимците на партийните централи с бетонираните първи места, а хората, на които избирателят реално вярва!