Единствена по рода си фреска съхранява Земенският манастир

Уникална, единствената по рода си фреска, изобразяваща изковаването на гвоздеите за Разпятието, може да се види в Земенския манастир. Тя е рисувана през XIV век, съобщават от Областна администрация – Перник. Стенописите в манастирския храм “Св. Йоан Богослов” разказват за пътя на Иисус до Голгота. Легендата за изковаването на гвоздеите не се среща като иконографски сюжет никъде в световната религиозна живопис.

Неизвестният предшественик на Леонардо да Винчи от нашите земи е видял библейския сюжет “Тайната вечеря” по особен начин. На него Христос е изобразен два пъти, с два образа – единият Христос подава хляба, другият – разлива виното. „Двойният Христос“ не може да бъде видян никъде другаде. Този различен прочит прави храма изключително ценен за световната култура.

Манастирът е основан през 11 век, а стенописите му са направени през 11 и 14 век. Той се намира на един от североизточните склонове на Конявската планина, в началото на Земенския пролом, на левия бряг на река Струма. Разположен е на около 1 км югоизточно от град Земен, община Земен, област Перник – един от най-малките градове в България.

Състои се от църква, камбанария и две сгради. Манастирът не е от най-големите и не се обитава от монаси.

Най-забележителна е най-старата постройка на манастира: църквата, която е паметник на културата. В архитектурно отношение тя заема особено място на Балканите като представител на кръстокуполната архитектура.

Храмът датира от самото основаване на манастира през 11 век и представлява просто кубообразно помещение с размери: дължина 9,18 м; ширина 8,71 м; височина 7 метра (11,20 с купола). Изградена е с добре издялани бигорни блокчета, съединени с хоросанова спойка.

Стенописите от първия живописен слой се отнасят към втората половина на 11 век. Популярността на паметника се дължи не само на интересното архитектурно решение, но и на забележителните стенописи с библейски сцени от 14 век. Олтарът е каменен монолит, а подът е изграден от разноцветни каменни плочи и антични тухли. Куполът е изграден от камък и се издига върху висок цилиндричен барабан.

В югозападния ъгъл на църквата са запазени шест ктиторски портрета, между тях на неизвестен местен феодал и съпругата му Доя – едни от най-ранните портрети на български боляри и с най-голяма художествена стойност след образите на севастократор Калоян и Десислава от Боянската църква.

Забележително е, че манастирската обител е рухвала и отново възстановявана няколко пъти, а църквата със стенописите е оцеляла повече от 9 века. От проучванията на манастирските архиви е видно, че църквата е укрепвана през 1830 и 1860 година. През 1867 година майстор Миленко Велев от село Блатешница построява първата манастирска сграда, осветена на 20 май (деня на Свети Йоан Богослов) от кюстендилския митрополит Игнатий. Оттогава на този ден всяка година се провежда традиционният пролетен събор за прослава на светеца. В началото на 20 век поп Янаки Митов построява новата манастирска сграда, двуетажна и дълга 40 метра.

През 1970-те години се провеждат реставрационни работи. Припомняме, че от 1966 година Земенската църква е обявена за паметник на българската архитектура и живопис, а Земенският манастир – за национален музей, който от 2004 г. е филиал на Националния исторически музей.