Георги Милев- председател на КРИБ-Перник, пред Днес и утре
Г-н Милев, отново страната ни изпадна в политическа криза. Как тази нестабилност се отразява върху бизнеса?
-Тази нестабилност освен политическа е и икономическа. Има опасност страната отново да се управлява от служебно правителство, чиито правомощия са ограничени от закона. Не се знае колко време ще продължи тази надпревара кой да състави правителство. Бедата е, че според социологическите проучвания, досегашното управление на страната не се ползваше с голяма подкрепа от обществеността на страната. С няколкото решения, взети от експремиера Петков, обяснимо се стигна до този вот на недоверие. Не е за подценяване и фактът, че икономически нещата в държавата не вървят добре. От едната страна, заради войната, енергоносителите поскъпнаха драстично. От друга страна правителството можеше, при по-гъвкава и адекватна политика, да се справи по-добре със създалата се сложна ситуация около енергоносителите. Общоизвестна истина е, че най-важната част в икономиката на всяка страна са енергоносителите. Ние в момента нямаме никаква сигурност по отношение на доставките на природен газ. Цената на тока скочи няколко пъти. В актуализирания бюджет, въпреки обещанията, не са заложени никакви средства за бизнеса като компенсация за безумните цени на електроенергията. При цена на тока от 700 лева, каквато беше преди 2-3 дни, ако бизнесът трябва да произвежда, знаете ли с колко ще поскъпне крайната продукция? Премахването на ДДС за хляба няма да постигне очаквания ефект, дори напротив, той ще поскъпне и то драстично. Причината е драстичното поскъпване на тока и природния газ. При това положение колко ще струва насъщният? Необходимо е цялата верига за производството на хляба да се дотира, за да имаме по-евтин хляб- семе, торове, гориво и т.н. Единственият положителен ефект от премахването на ДДС за хляба е, че ще доведе до изсветляването на фирмите, занимаващи се с производството на хляба. Има много фирми в тази сфера, които все още работят в сивия сектор, не начисляват ДДС, а си го прибират от крайния клиент. Това ги прави много по-конкурентоспособни от онези, които работят съгласно закона. Това не е малко. Ако се премахне ДДС по цялата верига на производството на хляба, това ще доведе до изсветляването на много фирми, работещи в сивия сектор. Но за българина не е важен само хлябът. Което и правителство да дойде на власт, то на първо място трябва да съсредоточи усилията си бизнесът да работи в предвидима среда. За него е важно да знае приблизително колко ще струва газта и тока след 3 или 6 месеца. Появява се един парадокс- държавни предприятия като АЕЦ, някои ВЕЦ-ове, реализират невероятни печалби от продажби на електроенергия на гърба на всички нас. Това е недопустимо в условията на тежка криза и инфлация. Не знаем дали някой ги контролира за какво използват тези печалби. Тези пари трябва да се връщат обратно в икономиката. С риск да предизвикам негативни реакции, но ще кажа, че само с увеличаване на средствата на пенсионерите по никакъв начин не помагаме на икономиката на страната и не борим инфлацията. Нужно е парите да влизат в икономиката, в бизнеса, за да може фирмите да увеличават капиталовите си разходи, а не да ги намаляват. Така те ще търсят нови, енергоспестяващи производства. А това става с пари. Парадоксално е това, което се случва в страната. Ще дам пример. Монополистът „Лукойл“ продава на фирмите големи обеми гориво на цена, която е по-висока от тази, която той продава гориво на дребно на бензиностанциите. В европейските държави това се нарича дъмпинг и се наказва строго. Ще дам и конкретен пример. Ако „Лукойл“ продава на едро на 3.40 лв. литър гориво на фирмите, които търгуват на едро в цялата страна, той на дребно, със съответните търговски отстъпки и хватки, го продава на 3.32 лв. за литър. Това са 8 ст. под цената на едро на литър. Сигнализирахме своевременно Комисията за защита на конкуренцията и мисля, че тя предприе някакви мерки. Имаме информация, че вече започна изравняване на цените на дребно с цените на едро. Парадоксът е, че България е с най-ниската цена на дребно на горивата и с най-висока цена на едро. Има опасност фирмите, които купуват горива на едро да не могат да издържат финансово, защото маржът е твърде малък, а разходите по доставката са много големи. Затова смятам, че „Лукойл“ трябва да бъде санкциониран от държавата за този дъмпинг. Ако фирмата се е договорила с някого от правителството в оставка по този начин да натиска цените на горивата надолу, това е неправилна практика, която в целия Евросъюз се наказва. Подобни парадокси има само в България и те рефлектират не само върху бизнеса, но и върху всички нас.
– Измина първото полугодие на тази година. Какъв анализ можете да направите за състоянието на бизнеса в региона?
-Както в цялата страна, така и в нашия регион бизнесът е на ръба на оцеляването си в условията на нестабилност и непредвидимост. От една страна страдаме от липсата на кадри за някои важни професии като: шофьори, заварчици, електроженисти, багеристи и други. Бизнесът изпитва остър недостиг и за много по-квалифицирани и образовани кадри- инженери, маркшайдери, химици и други. За сметка на това пък произвеждаме много юристи, които не знам как ще се реализират. Нашите фирми в региона установиха добри контакти с Инспектората по образованието при формирането на паралелките, съобразно нуждите на бизнеса. Подпомагаме много гимназии с поемането на практиките по важни за нас специалности. Бедата е, че от 10-12 практикуващи ученици, едва 2.ма, максимум 3-ма идват да поработят в производството. Според мен проблемът идва от социалните плащания, които се дават на трайно безработните, което не ги мотивира да си търсят работа. И друг път съм казвал, че ние сме държавата с най-много телкови решения и инвалидни пенсии. На това трябва да се сложи край. Време е да мотивираме ромите да си изкарват прехраната чрез работа, а не да разчитат само на помощи. Искам да подчертая, че в САЩ няма категория „трайно безработни“. Там има въведени определени изисквания и срок, до който безработните могат да получават помощи. Редно е да вземем пример и да го приложим и у нас, а не да копираме разни модели, които не намират реално приложение и не водят до никакъв положителен ефект.
– Имаме ли в региона фирми, които да са фалирали през първото полугодие на тази година?
-В строителния бранш, в резултат на това, че не бяха изплатени сумите, които АПИ дължи за извършено строителство и ремонт по пътищата за изминал период, над 750 фирми в страната бяха доведени до фалит. Фирмите в нашия регион, за радост, не фалираха, но бяха принудени да редуцират сериозно числения състав на персонала до критичния минимум, за да оцелеят. Надеждата им е тези, за които има решение на Народното събрание, да бъдат изплатени. Те ще помогнат на фирмите да си върнат персонала и да могат да участват в обществени поръчки. Ако тези пари не бъдат изплатени, тези фирми със сигурност ще бъдат доведени до фалит и много хора ще се озоват на трудовата борса. Това ще рече, че държавата ще трябва да им плаща, за което трябват пари. Не е ли по-разумно да се разплатят дължимите средства на АПИ и строителните фирми отново да заработят. Така не само хората няма да отидат на борсата, но и ще могат да си плащат данъците към държавната хазна. Толкова е просто, не е нужно да си завършил специално образование, за да го разбереш. Трябва да се мисли далновидно и стратегически, за да може икономиката на страната не само да се стабилизира, но и да продължи да се развива, за да е добре държавата.. Надеждата ни е в нашия регион да бъдат инвестирани средства във връзка със закриването на въгледобива. В много общини от Югозападна България в момента се създават клъстери между общините и бизнеса и други организации за усвояването на средствата, по предложение на ЕС. Става въпрос за около един милиард и половина лева, които ще бъдат разпределени за няколко области по Плана за възстановяване. Местните общности- общини, бизнес, НПО и други ще се включат в правилното усвояване на средствата с цел не само да се осигури препитание на хората, които са били заети във въгледобивната промишленост, но и да се помогне на топлофикационните дружества да преустроят производството на енергия с екологични горива. Наред с това да се създадат условия за развитието на алтернативни енергоизточници, които да намалят разходите за електроенергия и да се съдейства за укрепването на най-засегнатите от закриването на въгледобива общини. Много се говори за тези пари, но да видим дали, кога и колко средства ще дойдат в пернишко. Целта е местното население да има достъпна среда и условия за труд, за да не мигрира в други региони, както хиляди перничани в момента намират препитание в столицата.