Община Трън поддържа искането си за откриване на нов граничен пункт Банкя – Петачинци

Община Трън поддържа искането си за откриване на нов граничен пункт Банкя – Петачинци, заяви пред БТА кметът Цветислава Цветкова. За първи път подобна претенция е поставена през лятото на 1993 г. от Дружеството на бежанците и потомците им от Трънско. Същата година е бил подписан протокол от общинските ръководства на Трън, Бабушница и Димитровград. На 27 юни 2007 г. е парафирана спогодба между правителствата на България и Сърбия за откриване на новия пункт. В документа не е фиксиран срок, а ангажиментът не е изпълнен и до днес.

През 2011 г. искането е било подновено от тогавашния кмет на Трън Станислав Николов, но развитие досега няма, твърди Цветкова. Тя уточни, че пунктът ще бъде пешеходен, а община Трън е поела ангажимент да ремонтира пътя от бъдещото ГКПП до общинския център. Нов ГКПП би дал силен тласък на развитие на туризма в района, би увеличил пътникопотока към нашата територия и облекчил връзките на българите от другата страна на границата с живеещите у нас техни роднини, посочи Цветкова.

По силата на Ньойския договор от 1919 г. 277,9 кв. км от Трънско остават в Република Югославия. От Трънска околия са откъснати 20 села. Границата от 1920 г. разделя някои от тези села на две части – Петачинци, Стрезимировци, Врабча. В населените места, включени в община Сурдулица, се осъществява връзка чрез ГКПП – Стрезимировци. Другите 10 села, включени в община Бабушница засега са без пряка връзка. Ако се изгради ГКПП Банкя-Петачинци, до тези села ще се съкрати пътят с над 100 км, а разстоянието до най-отдалечените села от Трън ще бъде 15-20 км, заявяват ръководителите на трънската община.

Преди 1920 г. в тази част е съществувал локален граничен пункт „Дъсчен кладенец“, обслужвал местните селяни, обработващи земята си от двете страни на границата. Хората го наричали „пролазница“. Искането за възстановяването му е подкрепено и от съюз „Западни покрайнини“. Според Дружеството на бежанците и потомците им от Трънско откриването на контролно-пропускателен пункт в района на местността „Дерекула“ би способствало за реинтеграция и на намиращите се в съседство български села от съществуващата преди Царибродска околия – Врабча, Горна Невля, Долна Невля, Скръвеница, Борово, Драговита, Поганово и др.

По проект за трансгранично сътрудничество общините Трън и Димитровград изградиха екопътека. Маршрутът е с дължина 13,2 км в българската му част и 30 км в Сърбия. Трасето преминава през клисура от ждрела, като започва от Трънското и завършва с Погановското. Границата дели двете съседни трасета, като разстоянието между тях е 1,5 км. Тя обаче не може да се премине и за да достигнат до туристическите пътеки от другата страна, хората трябва да преминат по 100-200 км през съществуващите гранични пунктове, поясниха от община Трън.

В подкрепа на искането за ново ГКПП се обявява и групата манастири от Краищенското Светогорие, съобщи на БТА архимандрит Никанор – игумен на Църногорския манастир „Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян“. Тя включва десет обитаеми манастира и още шест, които се ремонтират и ще бъдат отворени за живот. „Имаме прекрасно сътрудничество с Погановския и Суковския манастир в Сърбия. Обителите поддържат духовни връзки, съвместни инициативи – манастирски пазари, в които представят свои производства, тържествените служби, в които подчертават единството на православието. „От седем столетия мощите на сръбския крал-светец Стефан Милутин се покоят в Софийската епархия“, припомни Никанор. Отците от Погановския и Суковския манастир винаги участват в наши празници и ние ходим на техни, допълни архимандритът. По думите му свещениците от двете страни имат намерение съвместно да развиват поклоннически туризъм , затова дружно подкрепят откриването на нов граничен пункт.

Това лято Божиите наместници са изпратили искане до министерствата на вътрешните работи, външните работи и на туризма за откриване на ГКПП Банкя – Петачинци, каза Никанор. Според него съществуващите ГКПП на Калотина и Стрезимировци не решават проблема, защото те осъществяват връзка съответно с Пиротско, Ниш и Враня, Лесковац. Трънският край си остава отрязан наполовина и без връзка между българските граждани от двете страни на границата, но тази етногеография остава неразбрана, подчерта архимандритът.