Миньорската колония в пернишкия квартал „Твърди ливади” е първото работническо селище в България

Миньорската колония в пернишкия квартал „Твърди ливади” е първото работническо селище в България

На 8 октомври 1926 г. се полага основния камък на миньорската колония „Твърди ливади“. В Мина „Перник“ винаги е имало остра жилищна криза. Това се дължи на нарастването броя на работниците и чиновниците, поради увеличаване на производството. Жилищните здания построени до 1925 г. от Мината не задоволяват жилищните нужди не само по количество, но и по отношение на удобство, здравословен и приятен живот, разказва силвиья нотева от Регионалния исторически музей- Перник.

След влизането в сила на закон за автономно управление на Мината /1 април 1925 г./, управата изготвя 10 годишен благоустройствен план за който се предвиждат 100 милиона лв. Изграждането на хигиенични, удобни и приятни жилища за работници, чиновници и служители, трябва да отговарят на принципите на едно модерно градоустройство. Това начинание е първо по рода си в България. Управата се спира на местността „Твърди ливади“, където по това време има зеленчукови градини собственост на Мината. Обявява се конкурс за създаване на миньорска колония на площ 200,000 кв.м. за работническо население от 5 000 души. Предизвикателството е за архитектите и инженерите на Царство България. Поставят се условия и предписания от страна на ДМ-Перник, които трябва конкурентите да спазват – създаване на модерно селище с красиви жилищни сгради, улици, дворове и зеленина, като се вземе под внимание „двете посоки на духане на вятъра“. Конкурсът се е състоял на 1 март 1926 г. В него участват 11 проекта с мото: „XXв.“, „Струма“, „Индустрия“, „Миньор“, „Карбон“, „С“ и др., като всички проекти са откупени от Мината. Второ място печели проект „Кракра П“ с автори, архитекти: Горанов, Русев и Цолов. Първо място е дадено на проект „573“ с автори арх.Белковски и инж.Заяков. Въпреки, че миньорското селище се строи основно по този проект са взети и най-добрите неща от останалите 10.

На 8 октомври 1926 г. се полага основния камък на миньорската колония „Твърди ливади“. В този камък се влага летопис, прочетен от инж. Л.Божков на тържеството, от който се разбира че: „Мината има 4750 работници и чиновници, едно производство от 8429 тона за 1891 г. и 1,031,,259 тона за 1925 г., като за целия 36 годишен период от съществуването на Мината са извадени 13,000,060 тона въглища“. Направата на първата улица със здания на стойност 10 милиона лв. се отдава на дружество „Циклоп“ – София и в основите на една от първите сгради се полага този камък с написаната хроника за Мината. Коя е тази сграда… само предполагам.

На тържеството присъстват :

Министърът на търговията, промишлеността и труда – Цв. Бобошевски,

Министърът на правосъдието – д-р Т. Кулев,

Административният и Поверителният съвет на Мината,

Председателят на Инженерно-Архитектурното дружество – инж. Ст. Сарафов,

Главният директор на железниците – инж. Вл. Каракашов,

Директорът на Държавните дългове – д-р Н. Стоянов

Бивши директори на Мината, както и много други гости от София и с. Перник, работници и чиновници. Богослужение и молебен извършва Знеполският епископ Паисий , който завършва с възхваляващи слова за благородния труд на миньорите. Знаменателни речи държат Министър Бобошевски, инж. П. Теодоров, К. Николов – народен представител, Ст. Сарафов, д-р Т. Кулев. Да споменем и директорите на Мината , чиято е идеята и създаването на модерно миньорско селище „Твърди ливади“ – Богомил Радославов и Георги Коняров. Тържеството завършва с една следобедна закуска на крака в Минния театър/днешен Исторически музей/..

От музея отправят молба към перничани – ако някой притежава снимки, спомени, чути от своите баби, дядовци или родители за тези паметни събития в нашия град и иска да ги сподели да заповяда в Историческия музей.