Страници от историята на ковачевското село Егълница

Пернишкият Държавен архив предлага картини и впечатления за ковачевското село Егълница в беседи на Иван Караиванов, училищен инспектор в Радомирска околия в началото на 20 век, в „Историко-просветното дело в Радомирско“. Описват се кратки исторически сведения за Радомирско: за неговите природни хубости, богатства, за неговото далечно минало по предания, имена на местности, развалини на крепости, църкви и паметници; за хайдутите – имена, които са гордост за цяла България; за църковните и училищните дейци. Авторът разказва за духовитостта на местното население, през 1927 година.

„През 1823 г. в с. Егълница станал свещеник Георги Спасов Класанов – грамотен човек, учил при калугери в Дивотинския манастир в периода 1805-1810 г. След 1820 г. учителства в с. Пчелинци. Като станал свещеник поп Класан служи в Ранинската църква при с. Чепино, на около 25 км. от с. Егълница. Първоначално в енорията му има 23 села, като там влизат и Земенските с Блатешница, Врабчанските от Дивлянско и Сирищничките села до Мурено.

Поп Класан бил висок, снажен, буен и силен човек. В ниските къщурки не можел да се изправи. Но той бил и много духовит. Един път като минавал през река Светля, конят му се спъва, та паднал в реката и се измокрил. В това време дошъл при него един селянин да го моли да отиде у дома му да освети вода, а той му рекъл:

„Гребни си от реката, колкото искаш – всичката е светена, че целио се окъпах в нея с книгите заедно!“.

Друг път пък го наклеветили пред владиката, че много пиел вино, та го повикал последния при него на съд и го зарекъл да не пие до Св. Димитър. Щом излезъл от Митрополията и отишъл да се храни в една кръчма, пред другите попове казал на кръчмаря:

„Владиката ме зарече да не пия, но да сърбам може. Налейте ми вино в една паница и ми дайте една лъжица!..“, а когато тръгнали да си отиват по пътя за Радомирско и стигнали до Цървенянската църква „Св. Димитър“, извадил от дисагите на коня си една бъклица, пълна с вино и рекъл: „Сега ще пийна, че стигнах до Св. Димитър!“.

Поп Георги Спасов Класанов умира през 1877 г., като свещенодейства 55 години.