Пернишкият Държавен архив съхранява историята на Мината

Пернишкият Държавен архив съхранява историята на Мината

Пернишкият въглищен басейн е отбелязан в пътеписите на френския геолог Ами Буе, който само в периода 1836-1838 г. прави три пътешествия в Европейската част на Османската империя. Основателят на българската геоложка наука, член на Българското книжовно дружество и на други чуждестранни академии на науките, проф. Георги Златарски го нарича основател на Балканската геология. След 30 години пътешествия Ами Буе среща австрийския геолог Фердинанд фон Хохщетер (Ferdinand v. Hochstetter), който описва Пернишкия басейн под името „Църковски кафяво-въглищен басейн при западните поли на Витоша“. Той пише:

„От другата страна на гребена между Люлин и Витоша, който образува вододела между Искърската и Струмската области, по западните поли на Витоша се простира един малък терциерен басейн, в който е наслоен един кафяво-въглищен пласт…Южната му граница образуват червените мергели и пясъчници върху високо наслоеното варовито било на Голо бърдо, което започва при Перник. Западната му граница образуват мелафировите височини при Брезник и включващите се към югозапад високи била, състоящи се от кредни мергели и пясъчници. Общата повърхнина на терциерния басейн възлиза на 1 ½ – 2 немски мили.“.

Първите проучвания на въглищни пластове, с цел експлоатация, са предприети в периода между 1876 – 1879 г. До Освобождението на България въглищата в басейна не са експлоатирани според инж. Георги Коняров. През есента на 1878 г. императорският комисар Дондуков – Корсаков изпраща в София генерал – лейтенант Мосолов да уреди квартира за щаба му. Поради липса на дървен материал за огрев възниква проблем с отоплението на квартируващите. При една езда по пътя Княжево – Перник ген. Мосолов се натъква на въглища. По-късно княз Дондуков – Корсаков обръща внимание на българското правителство върху експлоатацията и разкриването на повече залежи от „черно злато” като залог за стопанското преуспяване на младата българска държава. Така през 1879 г. започва експлоатацията на въглищните залежи от държавата при с. Мошино.

Документи за дейността на Държавни мини „Перник” за периода до 1944 г. се съдържат във Ф. 148К, съхраняван в Държавен архив – Перник.