Как учителят Йордан Янакиев превръща Земен в пчеларски център

Как учителят Йордан Янакиев превръща Земен в пчеларски център

На 10 февруари почетохме паметта на Св. свщмчк Харалампий Чудотворец – покровител на меда и пчеларите
В средата на 20 век Земен става популярен като пчелния център на България. Селището е с прекрасни природни и климатични условия за развитие на пчеларството. Климатът тук е планински, дните са хладни, а нощите – топли.
Голям обаче е приносът в това отношение за утвърждаването му като пчеларски център на местния учител Йордан Янакиев, припомнят от Държавен архив- Перник. Роден през 1889 г. в с. Белово (Земен), Йордан Янакиев завършва литература в Швейцария и специализира пчеларство в Германия. През 1935 г. създава най-модерния пчелин в България и това превръща Земен в пчеларски център. Всяко лято провежда курсове по пчеларство в пчелина си, където е лектор заедно със съпругата си Люба Земенска, също учителка. В пчелина идват пчелари от цялата страна, които обучава на наученото в Западна Европа.
Йордан Янакиев – Земенски е основоположник на пчеларската преса в страната. Издава и редактира списание „Добър пчелар“, което разпространява чрез абонамент в цялата страна. В него печатат статии и полезни съвети в „занаята“ видни учени и опитни пчелари от Украйна, Русия, Германия, Австрия, Швейцария. Специално за деца издава списание „Пчела и дете“ с цел да популяризира модерното пчеларство сред подрастващите.
Българският мед се превръща в марка за качество при пчелните продукти. Не е мит твърдението, че и в миналото чужди производители го изкупуват, за да вдигат качеството на своите продукти. Прекрасните природни дадености и чудесните климатични условия благоприятстват вкусовите качества на българския мед.
Друг природен еликсир е пчелният восък, за който свещеник Август Людвиг, доцент в Йейл (САЩ), печата статия в бр. 2 на сп. „Добър пчелар“ в Земен през февр. 1944 г. „..Първоначално восъкът е чисто бял. После в кошера пожълтява, като поостарее става кафяв, дори черен. Има меден дъх и на вкус е ароматичен. Държи ли се в ръката, омеква и се меси. През зимата е чуплив, чупи се на зърна. Разтваря се в хлороформ, терпентин, сероводород и в много други масла…вода и студен алкохол…В първите дни на живота си пчелата е кърмачка – храни червейчета. Като изчезнат кръмните ѝ жлези, които са в главата, развиват се коремните и восъкоотделителните жлези – излъчва восък. После и те изчезват и пчелата става стражарка и медоберка. Отдолу на последните четири коремни сегментчета са восъчните огледалца. Под тях са восъкоотделителните жлези, които отделят восъка на люспици. Восъкооделителните жлези най-добре са развити от 12 до 16 ден от живота на пчелата. После тия жлези бързо се изгубват. Най-много пчелите градят – восък отделят, когато има богата паша – нектар и цветен прашец. А това обикновено е през май и юни.“
Личният фонд на Йордан Земенски се съхранява в Държавен архив – Перник под № 285К. Записите на ниво „архивна единица“ са достъпни и чрез публичната версия на информационната система на държавните архиви от административната страница на Държавна агенция „Архиви“.В него могат да се видят снимки на пчелини на негови ученици и абонати на сп. „Добър пчелар“ от цялата страна.