Бъдещето на Перник е в кръговата икономика и зеления бизнес

Перник чертае перспектива да се обособи като център на кръгова икономика и инвестиции в зелени бизнеси с помощта на механизма за справедлив енергиен преход, коментира пред БТА заместник-кметът Стефан Кръстев. Перник е сред 62-те общини от 11 европейски държави, включили се в инициативата за декарбонизация и развитие на алтернативни енергийни източници. Кметът Станислав Владимиров през май миналата година подписа декларацията на природозащитната организация WWF, с която се ангажира да поведе общината към справедлив за хората и природата енергиен преход от въглищна към нисковъглеродна икономика. Документът е подписан още от кметове от Германия, Гърция, Словакия, Словения, Полша, Румъния, Чехия, Украйна, Черна гора и Босна и Херцеговина. Амбициозната европейска политика в областта на климата има за цел постепенно да прекрати производството на електроенергия, основаващо се на изкопаеми горива, преди 2050 г. Неизвлечените запаси в Пернишкия каменовъглен басейн са приблизително 19,1 млн.т, по данни на „Мини – Открит въгледобив“. Количеството включва и ресурсите, които засега не представляват интерес. Пернишките въглища са с калоричност 2 300 ккал/кг, пепелно съдържание 56-57 процента. Първият рудник в Перник е открит през 1891 г. Общото производство на пернишката мина от създаването й досега възлиза на над 340 милиона тона въглища. Въглищата се пласират предимно в местната ТЕЦ „Република“. Най-голямото предприятие „Мини – Открит въгледобив“ и свързаната с него местна „Топлофикация“ дават хляб на около 1500 души. „Мнозина биха казали, че при евентуално намаляване на човешкия ресурс в мините и ТЕЦ-а, ще се увеличи трафикът през Владая и безработицата ще се поеме от близката столица“, прогнозира Кръстев. По думите му стремежът е справедливият преход да доведе до създаване на устойчиви икономически дейности в чиста природна среда, като същевременно отвори нови работни места за заетите в енергийния сектор. Това би позволило Перник дори да привлече работна ръка от София, както в недалечното минало, смята заместник-кметът. Според Кръстев, ако средствата от Фонда за справедлив преход бъдат насочени към т.нар. меки мерки, или обучение и преквалификации, няма да се създаде устойчивост в дългосрочен план. Необходимо е да се развиват адекватни алтернативни форми на заетост, категоричен е Кръстев. По думите му Перник ще се бори затова, както и за развитието на индустриалната си зона чрез инфраструктурното й обезпечаване. Пернишката индустриална зона е на площ 350 декара. Наличието в съседство на общински терени дава възможност да се разшири до 1000 декара. Намира се в близост до два европейски пътни коридора, в посока Атина и Адриатика, до автомагистрала „Люлин“, товарната жп гара и летище София. Предвиждаме нови пътни възли, осигуреност на индустриалната зона с енергия, газ, вода за промишлени нужди и т.н., сподели също Кръстев. Община Перник е една от най-активните в България по отношение на справедливия енергиен преход, работи много близо с другите засегнати общини от страната, също и с международни екологични организации като WWF, Грийн пийс и Българската организация за земята, подчерта още заместник-кметът. Малък елемент на голямата трансформация, която ни предстои, е подмяната на печките с твърдо гориво и дърва, коментира още Кръстев. Според него опитът обаче показва, че дори да се предоставят безплатно уреди на пелети, газ, или климатици и други устройства, проблемът няма да бъде решен. Огромна част от населението е енергийно бедно и в повечето случаи мотивацията за промяна на ползваното за отопление гориво липсва, защото сметката скача в пъти, поясни Кръстев. Той очаква от опцията да се възползват предимно обществени и публични сгради, в частност и някои жилищни сгради. Няма как Топлофикация да премине на изцяло екологичен режим на работа, смята Кръстев. По думите му предприятието е заявило готовност да предложи нов енергиен микс, който не включва въглища и RDF. В същото време обаче жилищните сгради ще продължат да потребяват енергия на стойности над 10 пъти от средното за ЕС, твърди Кръстев. Затова, според него енергийната ефективност и екологичното производство на енергия вървят ръка за ръка. Енергийната ефективност е част от плановете за справедлив преход Община Перник залага в бъдещите териториални планове за справедлив енергиен преход и мерки за енергийна ефективност. Това не включва само лепене на стиропор от външната страна на сградите, търсим начини за алтернативни източници на отопление, поясни Кръстев. Според него геотермалната енергия например, в Перник е изключително подценяван източник. На сега развиващите се технологии на термопомпени инсталации в комбинация с фотосоларни паркове и устройства за съхранение на електроенергия ще бъде погледнато по съвсем друг начин, посочи Кръстев. По думите му има идеи за създаване на енергийни кооперативи по примера на Норвегия.