Пациентът – веруюто на хората в бяла!

Пациентът – веруюто на хората в бяла!

Без тях – хората в бяло, които се отзовават на болката ни и търсят най-бързия начин да помогнат в критичен момент, не можем. Понякога им се сърдим, но по-често не можем да намерим достатъчно думи да благодарим. За нелеките им делници сме разказвали многократно.

Днес обаче правим опит за един по-различен оглед, по-различен прочит на това що е Бърза помощ, както обикновено наричаме екипите на Центъра за спешна медицинска помощ.

Правим това с помощта на шефа на институцията, един добре познат и уважаван от перничани лекар и дългогодишен администратор в сферата на здравеопазването – д-р Валери Симеонов.

«Преди доста години – 1992 -1995 година, бях медицински управител на пернишката болница. Тогава това беше перснал от около 1800 души персонал – близо 400 лекари, 800 медицински сестри. 1106 бяха леглата в стационара. Оказа се, че при наличието на 28 – 29 завеждащи на отделенията, структурата се управляваше по-лесно, отколкото една структура от 173 души, наречена Център за спешна медицинска помощ, « разказва д-р Симеонов. «Когато става дума за толкова концетриран екип, тогава трябва да работиш индивидуално с всеки един, да намериш към него верния подход. Това прави управлението по-трудно, отколкото управлението на 1800 души+ споделя още шефът на Бърза помощ..

«Какво помага в днешния ден? Наистина екипната работа. И доверието в колегите при решаването на всеки възникнал проблем. А при нас те не са малко. Да вземем финансирането например. При пенсиониране на работещ в ЦСМП, според клаузите на сключения КТД, трябва да бъдат изплатени по 7 заплати, плюс парите за неизползвани отпуски. Тази година от целия персонал общо 10 души трябва да се пенсионират. Миналата година се пенсионираха 20. И във всеки случай трябва да се подходи индивидуално, така че никой да не бъде огорчен или ощетен. Та ако се наложи, хората, за които казваме, че излизат в заслужен отдих, да се върнат отново на работа, макар и като пенсионери. А при нас това е факт. Защото реално при толкова пенсионери, говорим за смяна на поколенията, което е труден и дълъг процес. Разбира се, говорим и за сериозни финансови потоци, които изтичат заради пенсионирането.  Те принципно са предвидени в бюджета за издръжка на Центъра, но след изплащането на дължимите обезщетения, които в момента са достигнали сумата от 100 000 лева, при нас се връщат само 50 процента от тях и то в края на годината. А когато ти нямаш наличните средства, се появяват катаклизмите.

И това е национален проблем» , пояснява д-р Симеонов

Да, недостигът на висш медицински персонал, на фелдшери, както в цяла България, така и в Перник съществува. Тук лекарите са с 10 по-малко, но кадровите проблеми това не се отразява върху обслужването на пациентите, е категоричен д-р Симеонов. Доказателство за това е фактът, че в книгата за жалби и похвали има само похвали и блгодарности, коити идват и по телефона, и чрез медиите, и в лични разговори с хора, на които сме помогнали, допълва шефът на Бърза помощ.

«Не би могло и да е иначе, защото моето лично верую като лекар , което повтарям непрекъснато и на колегите, е пациентът. Ние не можем да си позволим да забравяме дори за миг как го обслужваме. Аз, на базата на опита, който имам, а той е достатъмно дълъг, смятам че това е най-важното. Всички други проблеми остават винаги на втори план… За да можем да помогнем, да запазим доверието на хората в нас. А това е най-трудното. И мисля, че до този момент сме успели» е категоричен д-р Симеонов.

Той не крие, че се гордее със своя екип – не само този, работещ в Центъра в Перник, а и в четирите филиала в Брезник, Радомир, Земен и Трън. Там пък освен посещенията по адреси, хората могат да потърсят, търсят я и я получават и на място, в самия филиал, който реално действа като малко спешно отделение. На национално ниво Пернишкият център за спешна медицинска помощ е в златната среда по ниво на обслужване. Той е един от първите в страната, в който е въведена т.н. триажна система. Става дума за т.н зелен, жълт, червен светофар по отношение на спешност на случаите. При най-спешните реанимационни случаи времето, за което екипът трябва да стигне до болния, е до 8 минути, при втория вариант от 8 до 20 минути екипът трябва да е пристигнал при болния и при третия времето е от 20 до 2 часа. Всеки би могъл да си представи какво е напрежението. Много важно е обаче как телефон 112 ще предаде информацията в центъра, пояснява д-р Симеонов. Тя трябва да е масимално бърза и точна, особено когато съществува реална опасност за живота на пациента. А това зависи от подадената от близките на болния данни.

И когато говорим за битката за човешкия живот, не бива да подминаваме фалшивите сигнали. Защото освен всичко друго, те са свързани и със загубата на време. За щастие те не са толкова многто. Един пример дава д-р Симеонов – в продължение на два месеца не е имало нито един такъв случая. Но миналата седмица са цели шест.

Много често и като спешни са подават адреси, при които след прегледа става ясно, че няма нищо спешно, болният търпи отлагане във времето. Но това е свързано с интелекта на хората като цяло.

16 са линейките, които летят по адреси в цялата област. Всички те са обезпечени с ранимационо оборудване – кислород, апарат за ЕКГ, дихателен апарат. Осем от тях работят в Перник, по два – в останалите четири филиала.

И за още един любопитен момент говорим с д-р Симеонов – агресията срещу хората в бяло. Преди 35 години той започва работа в Бърза помощ и шест от тях минават именно тук. „И тогава, както и днес, е имало проблеми. Зависи обаче как ще възприемеш едно агресивно поведение. Ако животът на твой близък човек виси на косъм, ако не дай Боже, той си отиде, близките, съвсем обяснимо, са агресивни в една или друга степен. Но това е резултат от притеснението, от мъката, от болката. И в такива случаи нашите екипи не се притесняват. Те са обучени как да реагират в подобни ситуация, защото това е част от ежедневието на медика” споделя шефът на Бърза помощ. За щастие от две – три години в пернишката Бърза помощ няма.

В нашия разговор с д-р Симеонов не отминаваме и друга тема на деня – парамедиците. Становището, което е споделил той преди дни със здравния министър, а такова е мнението на колегите му от страната, че тази форма на здравно обслужване не е най-подходящата за България. „Решението е в спешната помощ, защото по отношение на здравеопазването България има своята специфика, касаеща със самото разпределие на населението в отделните региони. Има демографски, религиозни особености. Контингентът на Бърза помощ в страната са стотици хиляди здравно неосигурени, деца, пенсионери, пациенти от малцинствените групи, което обуславя необходимостта от спешните центрове за медицинска помощ. В момента именно тази форма е по-удачна, трябва да се подобрят условията на работещите в нея, а не да ги сменя с парамедици, които не са лекари, не могат да те прегледат на място, да назначат лечение. Парамедиците могат само в случай на нужда да те обездвижат или да ти подадат кислород и да те транспортират до здравното заведение” отстоява позицията си д-р Симеонов.

В пернишкия Център за спешна медицинска помощ работят изключително всеотдайни лекари, медицински сестри, фелдшери. Един от тях например е фелдшерът Димитър Бъчваров, който е сред от най-опитните в системата. Той е човек, който влага цялата си душа в работата си. Предстои му пенсиониране, но шефът на ЦСМП се надява след това той отново да се върне на работа тук. Хубаво е, че и за всеки от неговите колеги могат да се кажат само добри думи.

Всъщност в пернишкия ЦСМП предстои атестиране на целия екип, дори и на санитарите, които често се налага да помагат на медиците. Комисия вече подготвя документите за процедурата. Вероятно ще открием и някои пропуски и именно тази атестация ще ни помогне да видим къде са те, за да ги отстраним, казва д-р Симеонов.

Като цяло обаче Центърът за спешна медицинска помощ в Перник работи в услуга и в името на здравето и живота на хората, работи добре, казва д-р Симеонов. Ние си имаме своите проблеми, но не искам да говоря зя тях, защото обикновено те се политизират. А това изобщо не е необходимо. Важно е само политиците да ни помагат, както го направи например пернишкият депутат д-р Александър Александров. Благодарение на неговото съдействие получихме нова линейка, успяхме да сменим старата счупена служебна кола с почти нов автомобил. А той ни е нужен, защото с доставяме консумативи, правиме проверки по филиалите. Да, политиците трябва да помагат, те са за това, но не можеш да използваш политически прийоми, за да печелиш дивиденти, е категоричен д-р Симеонов.