Църквата „Света Петка“ – гордостта на брезничани

Църквата „Света Петка“ – гордостта на брезничани

Църквата „Света Петка“ е най-красивият храм и паметник на културата в град Брезник. Местните хора, а и техните гости наричат храма архитектурната перла на града. Църквата се намира в югоизточния край на града в подножието на живописния хълм Бърдото.

В началото на март тази година храмът посрещна миряните сред приключилия ремонт, извършен по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 година. Святото място е с подменена покривна конструкция, направена му е хидроизолация и са поставени нови керемиди. Извършено е фугиране на камъните на фасадата на сградата и са укрепени основите на църквата. В църквата е направен още ремонт на камбанарията.

Мястото, върху което е построен храмът, се счита за лековито и затова брезничани приемат Светицата за своя небесна покровителка.

Точното време на възникване на този храм не е известен, но това трябва де е било през средновековието. Сред месното население е запазен споменът, че някога е бил манастирски храм, като  едно предание го свързва със съществувал някога по тези места значим манастир лавра, известен като „Бреза манастир“, който заедно с 6 черкви, построени по хълмовете обграждащи днешния град, образувал известното дори в Цариград „Седмопрестолие“. И наистина, старинният вид на църквата и някои артефакти край нея дават сериозни основания за потвърждение на преданието.

Отделно от устните предания и легенди, за съществуването на манастир в Брезник разбираме и от писмените извори. В османски данъчен регистър на хасове и тимари на софийския бейлербей от третатата четвърт на XV в. се споменава за „Манастир Матеялъ, спадащ към Брезник“, облаган с годишен данък 50 акчета. Съществува голяма вероятност днешната черква „Св. Петка“ да се разпознае със записания в документа манастир. В подкрепа на това предположение може да се изтъкне един съществен довод. Черквата е била известна със същото име – „Светая Мати“ чак до Освобождението (1878 г.). Например поп Димитър Стоянов, „родом от Бегновци“ (около 1830 г.), пожизнен иконом на същия храм, назовава светицата – патрон „Светая богомолителница преподобная Мати“. Става ясно, че името (Матеял) на записания в регистъра от XV в. манастир е подчинено на турските езикови норми и е еквивалент на българското „Света Мати“ (Света Петка).

Докога е функционирал манастирът, не е известно, но се знае, че неговия храм е разрушен през 1804 г. от вилнеещият по тези земи кърджалийски главатар Кара Фейзи. Последният разсипва много църкви и манастир из Брезнишко. „Св. Петка“ е възстановена през 1818 г. От един скромен надпис върху иконостаса се разбира, че ктитори на това възобновяването на храма са били поп Кръстю и протопоп Павел.

По-късно, през 1847 г. в  постройка към черквата „Св. Петка“ се  открива първото светско училище в Брезник с пръв учител Георги Йошев (ученик на възрожденеца Захари Круша).

Старинната черква продължава да бъде енорийски храм на града и след Освобождението (1878 г.), до 1948 г., когато е осветена новата и просторна черква „Св. Георги“.

Храмът „св. Петка“ добива вида, с който я виждаме днес след неколкократни преизграждания. По план се състои от три части. Най-старата (източната) част е изградена през средновековието и носи типичните белези на епохата, характерни за географското ? местонахождение. Тази първа сграда представлява малка еднокорабна, едноапсидна псевдотриконхална църква с вход от запад. Западната фасада е била ограничена с анти, върху които е стъпвала арката на свода. Покрита е с дървен свод, който навярно е заменил по-стар куполен покрив. Вероятно още през средновековието църквата е била разрушена и преизградена. Може би тогава е бил подменен зидания покрив с дъсчен. Градежът на сградата е от ломен камък споен с хоросан.

При възстановяването на черквата (1818 г.), наосът ? е разширен с притвор на запад,  както повечето църкви в този район. За тази цел западната стена е съборена изцяло, а над пристроената част е изградена галерия (нартекс).  В ново време (XX в.) на запад е пристроен втори притвор (екзонартекс), а на няколко метра западно от църквата е изградена камбанария.

Вътрешността на стария храм е била изцяло изписана. Днес от старите средновековни стенописи не е запазено нищо. Вероятно са били унищожени при разрушаването на храма. Запазените фрески са от XVIII и XIX в. По голяма част от тях са в наоса, като отделни фрагменти има и в притвора (галерията). Впечатление правят изображенията на лечителките Св. Марина и Св. Варвара, които държат в ръцете си макет на черквата „Св. Петка“. Някога около всеки храм посветен на споменатите светици е имало лековит извор – аязмо. Кладенец със Света вода е имало и в двора на църквата. По предание целебните ? свойства привличали хора от цяло Граово.

Иконостасът на църквата има четирите реда икони и се отличава с разнородност на отделните му части. Изпъкват големият кръст – „Венчилка“ най-отгоре и една арка над северната врата на иконостаса. Последната ще да е от средновековния иконостас. Декоративните ? мотиви са рядкост в българската резба. Орнаментацията на арката, представена с плоска резба, се състои от гъста плетеница с розетки от рода на арабеските. Някои от иконите са дело на майстори от Самоковската художествена школа.

Уникална особеност на черквата е нейният втори иконостас, разделящ притвора (женското отделение) от наоса (мъжкото отделение).

Въз основа на архитектурните данни, характерни за Западна България и Горнострумските земи, изграждането на църквата „Св. Петка“ може да се отнесе към XV – XVI век.

Дворът на църквата представлява истински археологически музей. Сред многото артефакти могат да се видят стари каменни кръстове, някои от които с интересна пластика. Вниманието привличат и мраморните плочи, орнаментирани с розети и кипариси, които някога са служили за парапет в съборената след Освобождението джамия.