От ВСС искат съдебни служители да не подават имуществени декларации

От ВСС искат съдебни служители да не подават имуществени декларации

Около 10 000 съдебни служители ще бъдат изключени от обхвата на антикорупционния закон, ако парламентът се съгласи с предложенията на Висшия съдебен съвет (ВСС). През миналата седмица пленумът на ВСС поиска „автентично тълкуване“ на разпоредби от антикорупционния закон, който задължава и съдебните служители да декларират своето имущество и интереси. Става дума за деловодители, призовкари, секретари и т.н. Такова задължение имат и държавните чиновници и те вече го изпълняват. От ВСС предлагат и промени в нормативната уредба, които да извадят служителите от кръга на задължените лица. По данни на Сдружението на администрацията в органите на съдебната власт става дума за 10 000 души. Идеята на съвета е декларации да подават само служителите на ръководни длъжности.

Проблемът за съдебната власт идва при прилагането на разпоредба от антикорупционния закон, според която съдебните служители, в това число и тези от администрацията на съвета, инспектората и Националния институт на правосъдието, всяка година са длъжни да подават декларации за имущество и интереси. Редът за извършване на проверката на декларациите, както и за установяване на конфликт на интереси, се урежда с наредба на пленума на Висшия съдебен съвет. Съветът имаше проект за наредба, но през декември 2018 г. пленумът я върна на работната група за прецизиране на някои текстове. Основното възражение беше срещу идеята във всеки орган на съдебната власт да има комисия от по трима служители, които да проверяват декларациите и да имат достъп до електронни регистри, бази данни и други информационни масиви, включително да искат разкриване на банкова и застрахователна тайна. „Създаваме над 200 по-малки КПКОНПИ-та. Предлагаме служители да разкриват банкова и застрахователна тайна на свои колеги. Мракобесието, което ще сътворим, не е малко“, възмути се тогава членът на ВСС Боряна Димитрова, припомня lex.bg. Правната комисия на съвета обаче настоява парламентът да изтълкува закона. Те дават за пример прокуратури, в които има само по трима служители и би се стигнало до абсурда всички те да са членове на комисията и взаимно да се проверяват. Няма и как тези комисии от служители да имат пряк достъп до банкови и застрахователни тайни. Изобщо не е ясно дали законодателят ще тълкува закона. ВСС все още чака друго, поискано преди повече от година – по въпроса в кой момент се публикуват невлезлите в сила ефективни присъди, припомня lex.bg. В годишния доклад на Върховния касационен съд се казва, че забраната на съдилищата да публикуват осъдителни присъди, преди осъдените да са вкарани в затворите, води до ограничаване само на публичността на процеса, а не на случаите на бягства или укриване. В доклада председателят на съда Лозан Панов пише, че разпоредбите в НПК и в Закона за съдебната власт остават не само неясни, но са и неефективни.