Нужна е инициативност и находчивост, за да се съживи трънският край

Нужна е инициативност и находчивост, за да се съживи трънският край

Цветислава Цветкова- кмет на община Трън пред  Днес и утре

– Госпожо Цветкова, анализът, който направи Дирекция „Социално подпомагане”  за социалната ситуация в общината показа, че демографският проблем в трънско  се задълбочава сериозно. Какви мерки, според Вас, могат да бъдат предприети както от страна на Общината, така и на държавата, с цел положителна промяна.

– Анализът на социалната ситуация в община Трън, който е  направен за  2018 г., е почти идентичен с този за 2017 г. Това което искам да поясня е, че жителите, които са посочени  в анализа са по настоящ адрес. Към 15. 12. 2017 г. населението наброява 4 533 човека.  Към 15. 12. 2018 г населението наброява 4 432. Трябва да се има предвид, че  говорим за настоящ адрес. Много от хората са си сменили настоящите адреси, поради това, че на някои от тях е изтекла социалната оценка към дирекция „Социално подпомагане”. С много от тях дори лично съм разговаряла. Те поясняваха, че си сменят адреса поради това, че ползват различни привилегии от Дирекция „Социално подпомагане” поради измененията в Закона за социалното подпомагане. За целта е необходимо постоянният и настоящият адрес да са идентични.  Затова се получава тази разлика в броя на жителите на общината. Населението на община Трън не е драстично намаляло.  Че има намаление в постоянните адреси- има. Но става въпрос за около стотина жители. Това са хора, които или са починали, или са си сменили постоянния адрес, защото са напуснали общината. Не става въпрос за последните 3-4 години. Говорим за хора, които повече от 10 години са напуснали Трън, защото са отишли да следват в София или са се преселили в Перник. Там са създали семейство. Сега е дошло времето да запишат децата си в детска градина или в училище и изискването, за да бъдат записани, е да имат постоянен адрес в София или в Перник. Това налага смяната на адресите. Искам да отбележа нещо много важно- раждаемостта. През 2017 г има родени 30 деца, а през 2018 г родените деца са 33. Така че имаме увеличение на децата, родени през 2018 г на територията на общината. Другото, което се посочваше в този анализ е процента на безработицата. През 2016 г е имало 607 безработни. Към 01.01. 2017 те са 439, а към 01.01. 2018 г са 397. Това означава сериозно намаляване на процента на безработните. По последна информация,  към  01.01.2019 г безработните са 329. Още 60 лица са намерели заетост. Става въпрос за хора, които са намерели заетост в сферата на социалните услуги. В село Филиповци, преди около две години, беше открит дом за възрастни хора с физически увреждания, който е частна инвестиция. Там персоналът е 35 човека, все хора от общината. Имаме хора, които са се пенсионирали и на тяхно място са назначени нови хора. От там има спад на процента на безработните.    Това, което обмислям и вече сме го коментирали с ръководството на общината и Общинския съвет е, че можем да предложим определена сума при раждане на дете, което да бъде като еднократна помощ. Смятам, че имаме възможност да даваме по 1000 лева, но при определени условия. Например, семейството да е живяло постоянно в Трън поне 3 години и в близките поне 5 години да живее в общината. На държавно ниво, би могло по законодателен ред да бъде въведено облекчение на данъците за бизнеса, който инвестира на територията на подобни малки общини, особено такава като нашата, която е и погранична. Така ще можем да привлечем инвеститори , защото ние сме далече от София, което се оказва проблем за тях. Ние сме разговаряли с много инвеститори. На никого не е отказано съдействие. Опитваме се по всякакъв начин да ги привлечем, да им предложим различни варианти за развитие на територията на общината. За сега отдалечеността от столицата, а и нискоквалифицираните кадри, които има на територията на нашата община се оказват сериозен проблем. Регистрираните в Бюрото по труда безработни в по-голямата си степен са със средно и основно образование, а и такива без образование. Това възпира инвеститорите, защото им се налага да търсят от други общини кадри и да ги транспортират.

-Опозицията отправи сериозни упреци към Общината и ГЕРБ като управляваща партия, че не е изпълнила поетите преди 10 години обещания за разкриване на цехове- за дограма, щори и палатки. Как ще отговорите на тези упреци.

– Аз не мога да коментирам преди 10 години кой какви обещания е поемал. Аз откакто съм в Община Трън нямаме внесено инвестиционно намерение за нито една от тези дейности, за които говорите. Основното, което е внесено е за осигуряване на терени за развитие на биоземеделие и селско стопанство. Всички предложения са удовлетворени.

-.Какви мерки, според Вас, може да предприеме Общината за привличането на инвеститори. Един от основните упреци на опозицията е, че Общината не прави нищо в тази посока. За пример се посочва Община Брезник, където успешно развиват бизнеса си над 20 фирми.


-Това, което зависи от Общината ние го правим. Имаме подадено заявление от инвеститор, който закупи мотела в село Слишовци. Той купи и спортния комплекс зад мотела- тенис корта, басейна. Теренът беше много голям. Обособили сме от него една част, която удовлетворява инвеститора и в момента се изготвя оценка, която след като бъде приета от Общинския съвет, предстои да бъде насрочен търг, защото нямаме право да продаваме директно, а само чрез търг. Инвеститорът има намерение да затвори комплекса като предложи към базата за нощувка и спортен комплекс. Обмисля се и варианта да се обнови басейнът, така че през летния сезон той да се използва не само от посетителите на комплекса, но и от външни хора. Очакваме да подпишем договор и със спечелилата концесията за минералния извор в Банкя фирма. За сега това е невъзможно, тъй като предишният собственик на обекта, който все още дължи не малко пари на Общината, обжалва решението на КЗК. Чакаме решението на Върховния административен съд, за да пристъпим към финализирането на договора с концесионера. Надяваме се след като той влезе във владение и започне работа по обекта, там също да бъдат разкрити не малко свободни работни места.  В предварителните ни разговори, инвеститорът заяви, че има намерение да разкрие около 50 работни места. Това ще е много добре за града, защото 50 семейства ще имат гарантирани постоянни доходи. Що се отнася до проекта да туристическото селище до язовир „Ярловци”, в Общината беше представен проект, за който беше издадено строително разрешение. Чета по медиите, че инвеститорът имал намерение да се откаже от проекта и търсел възможност да продаде проекта. Дали това е така не мога да кажа със сигурност. В общи линии перспективата за развитие на община Трън е земеделието. При нас имаме регистрирани около 300 земеделски производители. Земеделието се очертава като основен поминък за нашето население. Животновъдството постепенно също започна да се развива, тъй като условията в общината са благоприятни за това. Влизат свежи пари в общината и не се наблюдава да има сериозна безработица. Не малко от хората работят и в дърводобива. Проблемът е, че някои от тях отказват да подписват трудови договори, за да си осигурят по-високи доходи или защото някои от тях получават социални помощи.

-Намаляването на населението на община Трън създава проблеми по отношение на реализирането на европейски проекти. Какво, според Вас, трябва да се промени, за да се подобрят възможностите малките общини като Трън, да се възползват от европейските пари.

– Това което може да се направи е да има разделение в условията за кандидатстване на различните общини. Не всички общини да се поставят под общ знаменател, както е сега. Би трябвало за по-малките общини, каквато е нашата, изискванията да са по-облекчени, та макар и отпусканите средства да са по-малко. Ние не можем да се сравняваме с големите градове, на които им трябват повече средства за изграждане на воден цикъл или пречиствателна станция. На нас ще са ни необходими по-малко средства. Би трябвало да бъдем отделени в условията, макар и с по-малко средства, но и Броят на жителите, с които можем са кандидатстваме да е по-малък. Реално ние сега сме до 10 000 жители, а реално населението ни е вече под 4000 жители. Това реално ни намалява точките, по които се оценява проектът, а това е основното при класирането на проектите и те затова отпадат. И затова не можем да се класираме за финансиране.

– Кое би направило община Трън по- привлекателна. Къде виждате възможностите за нейното развитие. Какво трябва да се направи, за да се превърне тя в привлекателно място за живеене и инвестиране.

Според мен, добрата инфраструктура е важен проблем. Уличната мрежа и четвъртокласните пътища са в сравнително добро състояние за разлика от третокласните и второкласни пътища. Проблем ни е и републиканската пътна мрежа.  Аз имах няколко срещи в АПИ заедно с областния управител Ирена Соколова. Срещнахме се и с директора на Областно пътно управление  в Перник- инж. Сачански. С помощта на кметските наместници организирахме подписка, която изпратихме в АПИ. След като се смени ръководството на АПИ отново изпратихме подписката с молба да ни се обърне внимание, тъй като трети и втори клас пътищата на територията на общината са в много тежко състояние. За съжаление  нито от миналата  година, нито от началото на тази имаме някакъв отговор от АПИ на нашите писма. По оперативната програма за селските райони имаме внесени проектни предложения за рехабилитация на 7 пътни отсечки.Това са: Филиповци-Ездимирци; Стрезимировци- Цигриловци; Реяновци-Бохова и към Велиново-Милкьовци. Проектът е на стойност 5 млн. лева. За момента нямаме отговор от  управляващия орган какво се случва. За момента имаме одобрени проекти за рехабилитацията на 7 улици в Трън на стойност 1.7 млн. лева. С неговата реализация  ще приключим с улиците в община Трън. С петте, които сме предвидили да асфалтираме това лято мисля, че ще приключим напълно с улиците. Има още водопроводи в населените места, които е наложително да се ремонтират, заради честите аварии по тях. За съжаление, нямаме нужното разбиране от страна на „В и К”-Перник, който е оператор на голяма част от водопроводната мрежа в общината, но не се грижи за поддръжката й. Когато има проблем задължително дружеството опира до Общината за помощ. Миналата година ние ремонтирахме с наши средства 3 км от водопроводната мрежа в общината. Сега от три седмици има авария на стария водопровод в село Ярловци и още от „В и К” не са отишли да видят какъв е проблема и да отстранят аварията и хората отново са без вода.Там дебитът на водата е по-малък и една авария източва целия резервоар и хората в селото остават без вода. Давам си сметка обаче, че не само инфраструктурата и водоснабдяването са важни. Хората трябва да разберат, че трябва да проявят повече инициатива, за да направим общината по-привлекателна. Знаете, че по Родопите хората правят къщи за гости, развиват туризъм и така съживяват населените места. Хората в трънско не са склонни да правят такива къщи и да поканят чужди хора в тях, да ги посрещнат, да им покажат бита и културата на Трънския край, а има какво да се види тук. Хората идват за по няколко часа и се връщат, а имат желание да останат тук, да се полюбуват на природата, но не им се предоставя тази възможност. Сами разбирате, че Общината няма как да съдейства в тази насока. Нужна е инициативност и находчивост, за да се развива този вид туризъм,  който със сигурност може да донесе приходи и да съживи Трънския край.