„Най-голям процент от неудачите ни се дължат на народопсихологията!”

„Най-голям процент от неудачите ни се дължат на народопсихологията!”

„След 10-и ноември вече имах възможност и да пътувам по света, да видя как са устроени там нещата. Бях вицепрезидент на световните профсъюзи един мандат, два мандата на европейските. Моят отговор е, че най-голям процент от неудачите, които ние имаме, се дължат на народопсихологията“, каза пред БНР д-р Константин Тренчев, почетен председател на Конфедерацията на труда „Подкрепа“ в коментар към въпроса защо продължаваме да сме на опашката по доходи и допълни:“Ние признаваме факта, че сме най-зле, че нещата не вървят, че ни експлоатират и т.н, но оставаме на това ниво, защото в психологията има три етапа в решаване на един проблем.

Първо, формулира се проблемът какъв е – ето при нас са ниските доходи. След това се анализират причините, породили проблема, и трето – предлага се решение и се почва борба за налагане на това решение. До това нещо не се стига, защото искаме някой да ни реши въпроса“, каза още той в интервю за предаването „12+4“ по програма „Хоризонт“.

„Ами да, те предложиха и решение – взимате кредит и плащате тока си. Вместо да отидете при ЧЕЗ и да ги претрепете и толкоз. Защото в една друга държава ще го направят“, каза още той в коментар към изнесената вчера информация от НСИ, че над 1,5 млн. българи живеят под прага на бедността и това, че една трета от хората имат проблем с плащането на сметките за бита.

Тренчев коментира и скандалите от последните седмици, показващи, че една част от власт имащите са „приказно богати“:

„Те затова са отишли в политиката, разберете го. Те не отиват да решават проблеми на хората. Те отиват, за да си направят пари и тъй като имат власт да вземат едно или друго решение, те го остойностяват. Един бизнесмен отива при тях и казва – искам това и това да взема, добре – колко даваш. Той дава торбата и решението е в негова полза“.

„Хората първо трябва да са наясно със себе си – искат ли да бъдат свободни или не. И да са готови за тази свобода да се борят, даже да умрат за тази свобода. Защото по-рано бяхме по затворите, за да не е така, както беше. Ама сега не е така, както беше. Сега никой не ще никъде да се бори, за да промени нещата, защото се страхува, че ще загуби тази минимална работна заплата, която взима сега – ми без нея какво ще правя?“, коментира още той.