През 11 век цар Петър Делян посочил къде да е градежа на манастира в трънско село

През 11 век цар Петър Делян посочил къде да е градежа на манастира в трънско село

Манастирът «Св.Четиридесет мъченици» в трънското село Лева река, е посветен на светите Четиридесет  мъченици. Благодарение на европейско финансиране, осигурено от Програмата за развитие на селските райони, манастирът се възражда. Напълно е възстановен манастирският  конак и вече е готов да приеме обитатели. Благоустроен е дворът. С нов дренаж  е манастирският храм, който претърпя обновление и отвътре. В проекта за реконструкция, основен ремонт, възстановяване, обзавеждане и благоустрояване на прилежащите части на терена  са инвестирани  над  644 хиляди лева.

Според местно предание мястото, на което е построен манастирът,  било посочено лично от българския цар Петър Делян още в първите години  на 11 век. В селото живеел стотникът от неговата армия Богдан, ослепял в битка.  На връщане от важно сражение царят решил да се отбие в селото да го види.  При вестта за идването на царя хората се впуснали в трескава подготовка за посрещане на василевса. Когато той и свитата му приближили, децата започнали да викат :“Идат! Идат!” Стотникът Богдан чул виковете и също излязъл да срещне царя, но в този миг пред очите му блеснала светлина и той възкликнал „Виждам“. Така прогледнал, а Царят го прегърнал и после забил копието си в земята и поръчал на това място да се направи манастир на светите 40 мъченици.

Преданието е само една легенда, която не кореспондира съвсем с историческите факти. Малко са и сигурните сведения  за историята на този манастир.

В Държавен архив – Перник е запазена стара летописна книга на училището в селото и там е отбелязано, че точния период на откриването му не се знае, но през 1846 г. учебните занятия се водят в частни селски къщи. Учител е Стоимен Малолидарски от село Видрар.  От 1847 г. занятията се водят в новопостроената за целта черковна килия при манастира „Св .Четиридесет мъченици“. Пръв учител там е Никола П. Миленков от Лева река, преселил се в последствие в град  Кюрия в Сърбия. По-късно е пристроена още една килия към църквата, която служела като общежитие на учениците от близки и по-далечни села.

Преди време манастирът в Лева Река стана  медийно популярен с изображение на св. Кирил Философ, което беше разчетено като образ на единият от създателите на глаголицата – св. Константин Кирил Философ. А над него в медальон е изписан и св. Методий. Това се превърна в  сензация въпреки, че още през 1989 г.  професор  д-р архимандрит Павел Стефанов (покойник от 2012 г.)  беше коригирал  това твърдение на историка и археолог Димитрина Митова – Джонова, публикувала подробно описание на манастирската църква в Лева река в книгата си  „Археологическите паметници в Пернишки окръг“ (1982).  

Според нейно  цитирано в медиите твърдение  зографът, който ги изписва, всъщност пръв обявява братята Кирил и Методий за светци през ХVI-ХVII век, но това е доста погрешно тълкувание, защото Солунските просветители са били причислени към  преподобните и свети мъже на Църквата даже като равноапостоли много по-рано.

„Св. Кирил Философ в олтарната апсида не е славянският просветител, а св. Кирил Александрийски, който според ерминиите носи такава корона с полиставрион (наслагване на много кръстове) като одеждата му. Освен това св. Константин-Кирил никога не е бил епископ, а вторият е архиепископ“, уточнява проф. архимандрит Павел Стефанов в своята  статия  „Надписи към стенописите в Лева река”, публикувана в брой 1 от 1989 г. На списание „ Български език”.  Църквата е украсена от художествено издържани стенописи, които могат да се датират от първата половина на XVII век, смята той. Като съди от надписите по стенописите, написани на гръцки и български език, а така също и някои техни диалектни особености,  заключава, че са създадени от зографи, които произхождат от Костурско. Според него на погрешно разчитане се основава и тнърдението на Димитрина Джонова, че в храма са рисувани личности от „Азбучна молитва”  на Константин Преславски.  Допуска се,  освен това, че през XVII век култът към светите братя Кирил и Методий е бил позабравен. Едва по-късно,  през 1845 г. школуваният живописец Коста Вельов при изписването на църквата „Св. Димитър“ в трънското село Ярловци диференцира образите на св. Кирил Философ.Александрийски и на славянобългарския светец св. Кирил Философ. За съжаление авторите,писали за манастира почти дословно повтарят Джонова и не добавят нови моменти към историята на обителта.

До преди няколко десетилетия манастирът е бил добре запазен и се е ползувал с голяма популярност в района. Селото беше добре населено, имаше училище, което беше сред последните закрити в Трънския край  села.  В последствие Църквата е обявена за 

недвижима културна ценност с национално значение. Извъшвана е консервация под методическото ръководство на арх. З. Кирова и художник-консерватор Боряна Дживджанова от тогавашния НИПК, сега НИНКН и със съдействието на Регионалния исторически музей в Перник. .

През есента на 2009 г. е направен ремонт с 10 хил. лв. от бюджета на Дирекцията по вероизповеданията, отпуснати през октомври същата година от министъра без портфейл по това време Божидар Димитров.