Одобриха средносрочната бюджетна прогноза за 2020-2022 г.

Одобриха средносрочната бюджетна прогноза за 2020-2022 г.

Министерският съвет одобри средносрочната бюджетна прогноза за периода 2020-2022 година. С документа са определени средносрочните цели на фискалната политика, обвързани със заложените в Закона за публичните финанси (ЗПФ) правила, ограничения и основни принципи за управление на публичните финанси, като с нея се определят и таваните на разходите по отделни първостепенни разпоредители с бюджет и на бюджетните взаимоотношения за следващите три години.

Приходните и разходните политики в тази прогноза са продължение на заложените в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2019-2021 г., като разчетите за периода 2020-2022 г. са обвързани със заложената цел за запазване на балансирана бюджетна позиция за всяка от годините.

Отчетени са актуалните макроикономически прогнози от пролетната макрорамка и новата оценка на приходните и разходните дискреционни мерки, като предложените допускания за развитие на хоризонталните и секторните политики са индикативни и могат да бъдат преразглеждани на втория етап от бюджетната процедура за 2020 г. при съобразяване с програмата на правителството за мандата на неговото управление и фискалните правила и цели. Акцентът при развитието на политиките на правителството ще бъде поставен върху области, за които след обществен дебат ще бъдат адресирани мерки в социално-икономическата сфера, включително такива, в отговор на препоръките на Съвета от 2018 г. и на отчетения от Европейската комисия в Националния доклад за България за 2019 г. напредък и предложения за фокусиране на вниманието върху укрепване на някои публични услуги.

Приходната част на бюджета в средносрочен план показва тенденция на намаление от 37,2 % от БВП за 2020 г. до 36,0 % от БВП през 2022 г., а в номинален размер приходите се увеличават, като от 45 739,7 млн. лв. за 2020 г. се очаква да достигнат 49 867,5 млн. лв. през 2022 г.

Разходите, изразени като процент от БВП, за периода 2020-2022 г. също бележат спад от 37,2 % до 36,0 %, или със средногодишна консолидационна стъпка от около 0,6 пр.п. от БВП.

За 2020 г. се обсъжда увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на заетите в бюджетния сектор по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, съпоставимо с това от 2019 г. На този етап това не е намерило отражение в разходните тавани по първостепенни разпоредители с бюджет, както и във взаимоотношенията с общините, като окончателно решение ще бъде взето на втория етап от бюджетната процедура за 2020 г., на базата на актуалните макроикономически прогнози от есенната макрорамка.

В разчетите за разходите е отразено развитието на текущите разходни политики. Разходите по КФП за периода 2020-2022 г. са индикативни и могат да бъдат преразглеждани на втория етап от бюджетната процедура за 2020 г. при съобразяване с приоритетите на правителството и с фискалните правила и цели.

В средносрочната бюджетна прогноза на начислена основа се очаква дефицит от 0,3 % от БВП за 2019 г. и бюджетни излишъци съответно от 0,4 % от БВП за 2020 г., 0,2 % от БВП за 2021 г. и 0,1 % от БВП за 2022 г.

Политиката в областта на данъците се характеризира с предвидимост, като същевременно насърчава развитието на бизнеса и инвестиционната активност чрез запазване на ниските данъчни ставки за преките данъци, широка данъчна основа и малко на брой данъчни преференции.

Подобряването на ефективността на публичните разходи при реализиране на разходните политики е в пряка зависимост от провеждането на секторни структурни реформи, оптимизиране на разходите на бюджетните организации и повишаване на ефективността на публичните разходи в отделните сектори и засилване на техния принос за повишаване на икономическия растеж.

Политиките в държавния бюджет по отношение на общините са насочени към разширяване на възможностите за тяхното устойчиво и балансирано развитие, повишаване ефективността и подобряване на качеството и обхвата на дейностите на местно равнище. Основно предизвикателство пред общините е привеждане на фискалните показатели и правилата за дълга в съответствие с изискванията на ЗПФ, с цел постигане на финансова устойчивост и стабилност на общинските финанси.

Присъединяването на българския лев към Валутно-курсовия механизъм II (ERM II) преминава през изпълнението на одобрения от правителството на 22 август 2018 г. План за действие, включващ мерки в отговор на намеренията на Република България за присъединяване към ERM II и към Банковия съюз до юли 2019 г. Постигането на крайната цел – въвеждане на евро го — се очаква да повлияе положително на икономическата среда, както и на устойчивостта на публичните финанси.

Управлението на държавния дълг ще бъде в съответствие с основните цели и правила на фискалната политика и ще отчита състоянието и прогнозите в тригодишен хоризонт на основните макроикономически показатели. Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2020-2022 г. се очаква намаление на държавния дълг до ниво от 21,6 млрд. лв. към края на 2022 г. или 15,6 % от прогнозното ниво на БВП. Нивото на консолидирания дълг на сектор „Държавно управление“ се очаква да продължи да намалява, движейки се в диапазона от 19,1 % до 16,7 % от прогнозното ниво на БВП, като номиналната стойност на дълга ще се стабилизира в границите 23,5-23,1 млрд. лв. годишно.

През целия период прогнозите за относителния дял на консолидирания дълг спрямо БВП остават значително под максимално допустимата референтна стойност на Маастрихтския критерий за конвергентност от 60 %, което ще гарантира запазване на равнището на държавна задлъжнялост в устойчиви граници, респ. водещата позиция на Република България сред държавите-членки на ЕС по отношение на ниското ниво на дългова тежест.