Перник сведе глава пред безсмъртието на Апостола

Перник сведе глава пред безсмъртието на Апостола

„И днес си ни нужен, Апостоле! За да живеем в чиста и свята република, да се утвърждаваме и просперираме като народ! Да съхраним историческата си памет и национално самочувствие, за да можем по-лесно да служим на истината и родината си. Да бъдем твои последователи и продължители на делото ти за свободна, европейска и силна България.” С тези вълнуващи думи започна вчера честването по случай 146-тата годишнина от обесването на Апостола на свободата в Перник. А рециталът на възпитаници на 12-то основно училище „Васил Левски”, посветен на Дякона Левски,  развълнува и възрастни, и младежи и деца, дошли да засвидетелстват преклонението си пред безсмъртното дело на Апостола на българската свобода.

Възпоменателната церемония в Перник започна с химна на Република България, след което събралите се граждани сведоха глави и запазиха едноминутно мълчание в знак на признателност към националния ни герой.

По традиция по време на ритуала дадоха почетен караул членове на местното дружество „Традиция“. На тържествената церемония присъстваха депутати от ГЕРБ и БСП, кметът Вяра Церовска и екипът й, областният управител Ирена Соколова и екипът й, общински съветници, лидери на политически партии и коалиции, полагайки венци и цветя предбюста-паметника на най-големия българин. Венци и цветя на признателност бяха поднесени от представители на политически партии, обществени организации и дружества, от малките възпитаници на детските градини в Перник и от учениците от ПГЕМП „Христо Ботев“, 5-то ОУ „П.Р. Славейков“ и ГПЧЕ „Симеон Радев“.

Няма друга личност в хилядолетната ни историята, чието име да излъчва толкова много позитивна енергия. Личност, която носи светлина и вяра на българите, както в националните им добродетели,така и в тяхното бъдеще. Затова неговото име надживява историята. Левски е събрал в себе си най-доброто и най-истинското от българския дух. Той е не само Апостол на свободата, но и Апостол на човещината. Той вярваше в промяната, вярваше в упоритата, последователна работа,която рано или късно ще донесе по-добро бъдеще на народа ни. Нито за миг не е допуснал несгодите да посеят в ума и душата му отчаяние и безверие. Въпреки трудностите Апостолът е има непоклатимо доверието в способността на българския народ. Той не просто е вярвал, а е вървял напред показвайки пътя му.

Този път трябва да следваме днес и утре, ако искаме да живеем добре и да се чувстваме уютно в родината си. И както казва Левски: „Всеки каквото заслужи,то не му се изгубва“.