Лимфедемът  е диагноза, а не присъда

Лимфедемът  е диагноза, а не присъда

Специалисти обясняват специално за Днес и утре какво е лечението на болестта!

 

Не са никак малко хората в България, които поставянето на диагнозата лимфедем е докарвала до отчаяние, след като лечението с медикаменти не е дало положителен ефект. Добрата новина е, че лечение има и то е мануалния лимфен дренаж. Той е доказал ефективността си при лечението на лимфедем. Оказва се, че апаратният лимфен дренаж не е достатъчно ефективен, а понякога и може дори да влоши състоянието на болния. Мануалният лимфен дренаж се извършва само с ръце от специалисти, които са преминали специален курс на обучение.

Какво причинява лимфедемът

Лимфедемът е последица от нарушено равновесие в транспортирането на междуклетъчна течност, при което се получава абнормално събиране на вода в тъканите. Лимфният едем е оток на определен участък от тялото, най-често това е ръка или крак, но би могло да бъде торс, корем , гръб, лице, шия.

Тази болест е доста разпространена. Смята се, че от лимфедем боледува около 1% от населението на света. За успешното лечение на лимфедемите се използват терапевтични методи и подходи. Мануалният лимфен дренаж е най-важния  и с доказано най-добър терапевтичен ефект. Болният се чувства сигурен и мотивиран, защото първите резултати идват веднага, още от самото начало на терапията. Заедно със симптоматиката се подобрява и психическото състояние на пациента.

Този вид терапия се прилага в студио „Релакс” в София.  Подготвените в Германия  физиотерапевти са натрупали значителен опит и са постигнали завидни резултати в лечението на това заболяване

Управителят на студио „Релакс”- Евгени Павлов пояснява, че лечението с мануален лимфен дренаж по методиката на Фьолди, по която работят специалистите в студиото, има завидни резултати. „Когато пациентът дойде при нас с тази диагноза той определено е в шок от обезобразяващата операция, от неизвестността и от последствията. Добрите и трайни резултати, които се постигат при този вид терапия бързо възвръщат самочувствието, самоувереността, настроението и вярата у пациента. Повишават качеството му на живот”, твърди Евгени Павлов.  Според него, хроничният лимфедем е сериозно заболяване, при което успешното лечение е възможно при навременна диагноза, правилно подбран терапевтичен подход, упоритост и търпение от страна на пациента.

Физиотерапевтът Бойка Павлова пояснява, че лимфедемите имат различни стадии. „В България е приет тристепенен стадии на това заболяване. Първият  стадий на заболяването е напълно възвратим. При втория стадий се получава фиброзиране на тъканите и е частично възвратим, но резултатите са впечатляващи. Той изисква по-дълга поддръжка и профилактика след това. Има и трети стадий на заболяването, който е най-тежкият. Става въпрос за елефантиазата или т.н. слонски крака. Той е частично възвратим и при него упоритостта на пациента и терапията са много дълги, но при него трудно може да се постигне пълно възстановяване на пациента. Има и един нулев, пред едемен стадий. Когато пациентът все още няма видимото нарастване на обема на крайника, но чувства напрежение, стягане, опън отвътре навън, чувства тежест. Това е сигнал, при който пациентът трябва да реагира и веднага да потърси компетентна медицинска помощ, за да не се стигне и дори до първия стадий. Тогава пациентът няма никакъв проблем при лечението и пълното му възстановяване”, пояснява Павлова. Тя е категорична, че когато пациентът не се подава на медикаментозно лечение на лимфедема, без значение дали е засегнат крак или ръка, мануалният лимфен дренаж е единственото му спасение.

Кое обуславя ефекта от мануалния лимфен дренаж?

За сега все още не са измислени лекарства, които да подобрят и активират движението на лимфата в организма. Изписването на лекарства, които подпомагат венозния ток, имат за цел да  активират венозната система, тъй като лимфният и венозният съд вървят успоредно близо един до друг в човешкото тяло и венозната система би могла да повлияе и на лимфната система. Лимфната система представлява богата мрежа от фини съдове, по хода на които има лимфни възли. Зараждането на лимфните съдове започва в междуклетъчното пространство с прелимфатични образувания, които водят до капиляри.Те преминават в по-големи лимфни съдове, които имат клапи, позволяващи движението на лимфата от периферията към лимфните колектори. Лимфата се придвижва изключително бавно в човешкия организъм- 4-5 милиметра в минута.Чрез анастомози тя се излива във венозната система и от там минава в бъбрека и се изхвърля от организма.

Възниква логично въпросът- защо възстановяването на засегнатия крайник е бавен процес, трудно ли се възстановяват разтегнатите лимфни съдове.

Бойка Павлова поясни:”За да отговоря на този въпрос искам да поясня, че лимфедемите са два вида- първични и вторични. Първичните лимфедеми са вродените. При тях има малформация на лимфните съдове-аплазия, дисплазия. Става въпрос за липса на съдове, недостатъчен брой съдове или много съдове, които са нагънати и затрудняват оттока на лимфната течност. Вторичните лимфедеми, които са много често срещани, са предизвикани. Най-често те са породени от онкологични операции, травми, други оперативни интервенции, инфекции. При онкологичните операции, когато онкологът за да гарантира сигурността и живота на пациента е проверил и изчистил или се е наложило да изчисти няколко лимфни възли към съответния лимфен басейн, тогава се нарушава централния лимфен път. Когато няма такъв път, периферията се справя понякога и сама. В ежедневието си хората са изложени на различни опасности: нараняване, изгаряне, инфектиране, порязване, нарушаване на целостта на кожата, ухапване от животно, одраскване и др. При тези случаи в организма се вкарва инфекция. Лимфата, която е своеобразен чистач на нашето тяло, иска да ликвидира тази инфекция и започва по-голямо производство на течност. В тези случаи периферните пътища, които до сега са се справяли сравнително добре, в един момент не могат да поемат лимфотока. Тогава се получава задържане на лимфа и се появява лимфедем”.

Когато на пациента се прилага лъчетерапия, тя може да увеличи риска от лимфедем, защото при нея освен конкретния тумор се облъчва и част от периферната здрава тъкан, която иначе би поела лимфата”, заяви Бойка Павлова. Тя допълни, че лимфостатичният едем възниква поради недостатъчност на естествения лимфен дренаж. Причините могат да бъдат както органични, така и функционални: възпаления, тумори, паразити, травми, облъчвания, операции и др. Екстремните температури- студ, лед горещина също могат да предизвикат подобно състояние. Затова са абсолютно забранени обтривания с лед, особено на вторичните лимфедеми, при които има прекъсване на централен лимфен път като лечение.

На въпроса – значи ли това, че  мануалният лимфен дренаж дава възможност на болния с диагноза лимфедем да не се чувства като че ли са му издали присъда.

Бойка Павлова отговори:„Лимфедемът не е присъда,  той е състояние.

Това състояние може да се контролира от пациента, стига той да бъде насочен в най-ранния стадий при специалист и да му се обясни как може да профилактира състоянието си. Даже редно е след всяка оперативна интервенция да се обясни на пациента каква профилактика трябва да прилага, как да поддържа съответния крайник, какви дейности от ежедневието си може да извършва и с каква натовареност, за да може да не се стигне до лимфедем. Важно е да се знае, че при лимфедемите може да има и противопоказания при прилагането на мануален лимфен дренаж :малигнените тумори, активните малигнени тумори,дълбоката венозна тромбоза и инфекцията ерезипел,/червен вятър/. Тези състояния като цяло са абсолютно противопоказни, защото чрез мануалния лемфен дренаж може да се влоши състоянието на пациента или да се ускори получаването на разсейки.

Възниква въпросът- при възстановяването на засегнат крайник, значи ли, че сме решили напълно проблема и не е необходимо следващо обгрижване на засегнатия орган.

На този въпрос Бойка Павлова отговори:” Всичко зависи от стадия, в който е започнало лечението на пациента.

При нас болните се обучават да бъдат партньори в лечението си, да знаят как да профилактират крайника си и след приключването на лечението. Когато терапията в общи линии приключи, на пациентите се обяснява кога трябва да я повторят и как да поддържат постигнатия при терапията положителен ефект. В нулевия и първия стадий има пълно излекуване, като профилактиката е желателна. Тогава тя се изразява повече в гимнастика, движение, пазене на крайника от нараняване, изгаряне, измръзване. Много е вредно и противопоказно крайникът да се обтрива с лед или да се излага на топлина като сауна, електролечение, излагане на слънце и т.т.н. Във втория стадий се изисква малко по-продължителна профилактика, която може да продължи и години. Като цяло лечението на лимфедемите е бавен процес, който изисква партньорство от страна на болния и физиотерапевта.  От изключително важно значение за постигането на траен положителен ефект от лечението на лимфедема са съвместните усилия на пациента и физиотерапевта.

Не е за подценяване и поддържащото лечение, след приключването на терапията. При появата на някаква промяна в състоянието на засегнатия крайник, пациентът трябва веднага да сигнализира, за да се вземат бързи мерки и не се допусне то да се влоши. При навременна реакция могат да се избегнат услужнения и да се постигне положителен ефект”, съветва Павлова.